Нора Робъртс - Червена лилия

— Малко е широк — промърмори той, докато повдигаше ръката й към устните си.

— Въпреки това няма да си го получиш обратно. Сложи ръка върху нейната, за да задържи пръстена на място.

Хейли едва успя да се усмихне, преди да се хвърли в прегръдката му.

— Обичам те, обичам те, обичам те… Той наклони главата й назад и я целуна.

— Надявах се да го кажеш.

Чувстваше се малко неловко, докато вървеше с Харпър, за да съобщят новината на майка му и Мич и помолят Дейвид да отвори шампанско. Позволи си половин чаша, която бе достатъчна за двата тоста.

По един за годежа и за бебето.

Роз я прегърна и прошепна в ухото й:

— Трябва да си поговорим на четири очи, и то скоро. Всъщност какво ще кажеш за сега? Харпър, ще отвлека момичето ти за няколко минути. Трябва да й покажа нещо.

Без да изчака отговор, Роз хвана Хейли под ръка и я поведе към вратата.

— Помисли ли вече каква сватба би искала?

— Не съм… Събра ми се толкова много.

— Не се и съмнявам.

— Харпър предложи да се оженим тук.

— Както се надявах. Можем да използваме балната зала, ако искаш нещо изискано. Или градините и терасата, ако предпочиташ по-непринудена обстановка. Обсъдете това и ми кажете. Нямам търпение да се заема с подготовката. Сигурно ще се опитам да наложа мнението си за доста неща, така че ме дръжте под око да не се увлека.

— Боже, опитвам се да се поставя на твое място! — въздъхна Хейли, докато се изкачваха по стълбите. — Но не мога.

— Така е, защото здраво стоиш на своето. А и аз не бих ти отстъпила мястото си.

— Не забременях нарочно — отрони Хейли.

Роз се спря на прага на спалнята си и погледна право в насълзените й очи.

— Такива мисли ли се въртят в главата ти? Че те смятам за използвачка?

— Не… не точно. Но много хора биха си го помислили.

— Гордо мога да заявя, че аз не съм от многото. Експерт съм по преценяване на характери, с една-единствена сериозна грешка в забележителната си кариера. Ако имах по-ниско мнение за теб, Хейли, нямаше да живееш в дома ми.

— Когато каза, че трябва да си поговорим, помислих, че…

— Е, въпросът е приключен.

Роз застана до леглото си и отвори кутията върху него. Извади нещо, което приличаше на пухкав бледосин облак.

— Това е одеялцето на Харпър, направих го скоро след като се роди. Всяко от децата ми имаше такова. Запазила съм и трите, за да ги предам на поколенията. Ако родиш момиченце, би могла да използваш нещо на Лили или да купиш ново, в по-подходящ цвят. Но се надявам, ако е момче, да го завиваш с това. Във всеки случай твое е.

— Прекрасно е! — възхити се Хейли. Роз го притисна към лицето си за миг.

— Да, Харпър е от хората, които обичам най-много в живота си. Няма нищо на света, което да желая по-силно от неговото щастие. С теб е щастлив. Това е повече от достатъчно за мен.

— Ще му бъда добра съпруга.

— Постарай се. А сега какво ще кажеш да си поплачем?

— О, да, би ми се отразило добре.

Докато лежеше до него в тъмнината, тя се заслуша в спокойния ромон на дъжда.

— Не знам как е възможно да съм толкова щастлива и същевременно толкова изплашена.

— Същото се отнася и за мен.

— Тази сутрин имах чувството, че целият свят се стоварва върху главата ми. А сега сякаш над мен се сипе дъжд от нежни, уханни цветя.

Той хвана ръката й. Пръстенът бе в кутийката си на нощното шкафче.

— Утре ще го занеса на златар да го стесни.

— Не знам как ще живея с човек, който чете мислите ми. — Хейли се претърколи върху него и отметна коси назад. — Струва ми се, че и аз чета твоите. Знам за какво мислиш сега.

Наведе се и го целуна по устните.

Нежна и уверена, щастлива и спокойна — така се чувстваше, когато бе с него. Но на първо място — обичана. Каквото и да сковаваше сърцето й, каквато и буря да се надигаше в нощта, щеше да я прогони от съзнанието си и да се наслади на тези мигове на близост.

Сигурна, в безопасност. Завладяна от страст.

Имаше му пълно доверие, когато я държеше в прегръдката си, както сега, и топлите им тела и устните им нежно се докосваха. Вкусът му й вдъхваше сила, докато езикът му закачливо се преплиташе с нейния.

Движеха се в бавен и спокоен ритъм, докато дъждовните капки мелодично барабаняха по плочите на терасата. Сърцето й биеше бързо като тях. Бе изпълнена с наслада и очакване. Толкова добре го познаваше — в началото като приятел и партньор, а сега — любим… съпруг.

Завладяна от силни чувства, тя се сгуши в прегръдката му.

— Обичам те, Харпър. Струва ми се, че съм те обичала цяла вечност.