Нора Робъртс - Всичко е любов

Ала когато Шелби му отвори вратата, видя в очите му умората и утайката от раздразнението.

— Лош ден за демокрацията? — Тя с усмивка хвана с две ръце лицето му и леко го целуна.

— Дълъг — поправи я той и я привлече към себе си: Разбра, че би понесъл още сто дни като този, стига да знаеше, че когато свърши, ще я има нея. — Извинявай, че закъснях.

— Не си закъснял. Нали си тук. Искаш ли да пийнеш нещо?

— Не бих се отказал.

— Ела, за малко ще се преструвам, ще се правя на домакиня. — Разположи го на дивана, разхлаби вратовръзката му, свали я и откопча горните две копчета на ризата.

Алън с лека усмивка я гледаше как му събува обувките.

— Може да свикна.

— Е, недей — посъветва го Шелби и се запъти към бара. — Никога не знаеш кога ще се върнеш и ще видиш, че съм се проснала на дивана и не искам да се помръдна.

— Тогава аз ще те глезя — обеща той и пое уискито, което му подаваше. Тя се сгуши до него. — Имах нужда от това.

— От питието ли?

— От теб. — Шелби отметна глава и Алън я целуна дълго и нежно. — Просто от теб.

— Искаш ли да ми разкажеш за гадните бюрократи, за представителите на индустрията, които лобират за своите фирми или за каквото и да е друго, което ти е отровило деня?

Той се засмя и задържа за миг уискито върху езика си.

— Имах доста дълги разговори с конгресменката Плат.

— Марта Плат. — Тя въздъхна съчувствено. — Още откак бях момиче я помня като твърдолинейна, самоуверена, властна и стисната бюрократка.

Описанието бе съвършено точно.

— Още е такава.

— Баща ми казваше, че от нея би излязла отлична кредиторка. Тя мисли в бюджетни долари и центове.

Алън се засмя и остави чашата си. За какво му трябваше уиски, щом имаше Шелби?

— А ти как си? Как вървят нещата в света на бизнеса?

— Сутринта бавно, следобед трескаво. Изсипа се цяла тълпа колежани. Изглежда грънците идват на мода. Като стана дума за това, имам нещо за теб. — Скочи и се втурна, а Алън опъна крака и усети, че изобщо не е уморен, само по-отпуснат, отколкото преди двадесет минути би допуснал, че е възможно. — Подарък — съобщи Шелби и остави в скута му една кутия. — Може да не е толкова романтичен, колкото твоите, но е уникален.

Той мълчаливо отвори кутията, извади купата и я хвана в две ръце. Кой знае защо, бе си го представяла да я държи точно така, като римски пълководец. Стана й приятно, като я видя в дланите му.

Алън я разглеждаше, без да каже нищо. Купата бе гладка, наситенозелена, с едва загатнато нещо по-светло под повърхността. Линиите бяха чисти и изключителни със самата липса на всякакви украси. Не помнеше да е получавал нищо, което да му се е струвало по-значимо.

— Шелби, много е красива. Наистина, наистина е красива. — Премести я в едната си ръка, а с другата хвана нейните. — Още от самото начало се възхищавам как в толкова малки ръце се крие такъв талант. — Целуна пръстите й и вдигна очи към лицето й. — Благодаря ти. Не я ли правеше в деня, когато дойдох в твоята работилница?

— Нищо не пропускаш, а? — Тя с удоволствие прокара пръст по купата. — Правех я… И мислех за теб. Струваше ми се правилно да я имаш, когато бъде довършена. После, когато видях къщата ти, разбрах, че е точно за теб.

— Точно за мен е — съгласи се той, прибра купата в кутията, остави я внимателно на пода и отново прегърна Шелби. — Ти също.

Тя облегна глава на рамото му. Изглеждаше вярно, когато Алън го казваше.

— Хайде да си поръчаме китайска храна.

— Хм. Мислех, че искаш да отидем на онзи филм.

— Това беше сутринта. Тази вечер бих предпочела да хапна свинско със сладко-кисел сос и да се целувам с теб на дивана. — Всъщност… — продължи Шелби и лекичко го захапа по врата, — бих могла да се задоволя и с няколко стари бисквити и малко сирене.

Алън се обърна, за да могат устните му да си поиграят с нейните.

— А какво ще кажеш първо да се целуваме и после да ядем?

— Имаш толкова добре подреден ум — забеляза тя и се отпусна върху купчината възглавници, като го увлече със себе си. — Обичам начина, по който работи. Целуни ме, Алън, както първия път, когато седнахме тук. Направо ме подлуди.

Очите й бяха премрежени, устните леко разтворени. Той вплете пръсти в косата й, разпиляна върху пъстрите възглавници. Сега не усещаше търпението, което се бе насилвал да усеща онзи първи път. Да си представя как би било с Шелби не бе толкова вълнуващо, колкото да знае как е. Тя бе по-възбуждаща от най-необузданата фантазия, по-желана от най-трескавата мечта. И бе тук, с него.