Нора Робъртс: Всичко е любов

Той мислеше, че не може да я обича повече, отколкото вече я обичаше. Оказа се, че се е лъгал.

— Шелби, мога да се върна към правото, да стана адвокат тук, в Джорджтаун.

— Не! — Тя се отскубна от него. — Не, по дяволите, ти няма да се върнеш към правото, нито заради мен, нито заради когото и да било друг! Аз не бях права. Обичах баща си, обожавах го, ала не мога да позволя това, което се случи с него, да определя остатъка от моя живот… Или от твоя. — Шелби замълча. Имаше нужда да овладее гласа си. — Аз няма да се променя заради теб, Алън. Не мога. Но мога да направя това, което ме помоли. Да ти имам доверие. — Поклати глава, преди да бе казал нещо. — Няма да се преструвам, че никога не ме е страх, или че не мразя някои неща в живота, който трябва да водим. Ала ще се гордея с това, което правиш. — Поуспокоена се обърна отново към него: — Аз се гордея с теб. И ако все още има неща, с които трябва да се преборя, ще го направя.

Той се приближи към нея, погледна я в очите и я прегърна.

— С мен?

Тя въздъхна облекчено.

— Винаги. — Когато обърна глава, откри, че устните му бяха също толкова гладни и търсещи, колкото и нейните. Имаше чувството, че бяха минали не дни, а години и го повлече със себе си на килима.

В никой от тях нямаше търпение, само желание. Алън изруга, докато се мъчеше да се пребори със закопчалките на гащеризона й, а Шелби се засмя, изтърколи се върху него и го подлуди с устните си върху голите му гърди. На него обаче не му стигаше само да бъде докосван. Ръцете му я намериха през джинсовия плат и я накараха да отмалее, а съзнанието й се замъгли.

Когато най-после нямаше повече препятствия, към ръцете му се присъединиха и ненаситните му устни. В къщата бе тихо, чуваха се само задъхано прошепнати думи и тихи въздишки. Той отново зарови лице в косите й, за да погълне аромата им, и тя го привлече в себе си.

После нямаше нищо, освен удоволствие, отчаяното, вихрено удоволствие да бъдат заедно.

Когато Шелби се размърда върху него, бе късен следобед и светлината бе станала по-мека. Лежаха заедно на дивана, прегърнати, голи и изтощени. На масата до тях се стопляше бутилка вино.

Когато отвори очи, тя видя, че Алън още спи. Лицето му бе спокойно, а дишането равномерно. Отново изпита задоволството, спокойното, пълно задоволство, което изпитваше всеки път, когато лежеше в прегръдките му. Шелби отметна глава и се загледа в лицето му, докато и той се размърда и отвори очи. С усмивка се наведе и докосна устните му със своите.

— Не помня да съм прекарвала по… По-приятна събота. — Въздъхна и погъделичка езика му.

— Тъй като нямам намерение да се помръдна през следващите двадесет и четири часа, да видим как ще ти хареса и неделята.

— Мисля, че много ще ми хареса. — Сложи ръка на рамото му. — Не искам да ти давам зор, сенаторе, но кога ще се ожениш за мен?

— Мислех през септември в Хайанис Порт.

— Крепостта на Макгрегърови. — Алън видя по очите й, че идеята й допада. — Ала септември е чак след два месеца и половина!

— Нека бъде август. — Той захапа ухото й. — А междувременно ти и твоите съквартиранти можете да се пренесете тук. Или можем да започнем да търсим друго жилище. Би ли искала да прекараме медения си месец в Шотландия?

Тя се сгуши във Врата му.

— Да. — Отново вдигна глава. — Междувременно — произнесе бавно и плъзна длани към кръста му, — исках да ти кажа, че има една част от твоята вътрешна политика, която изцяло харесвам, сенаторе.

— Така ли? — Устните му се пуснаха и се надвесиха над нейните.

— Ти имаш… — Шелби захапа долната му устна. — Моята пълна подкрепа. Чудех се дали би могъл… Да я приложиш още един път върху мен.

Алън спусна ръка по гърба й.

— Мой граждански дълг е да бъда на разположение на всичките си избиратели.

Пръстите й се втурнаха по гърдите му, за да спрат брадичката му, точно преди да бе уловил устните й.

— Стига това да съм само аз, сенаторе… — Тя обви ръце около врата му — Това е системата „един човек — един глас“.

© 1985 Нора Робъртс

Nora Roberts

All the Possibilities, 1985

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13585]

Последна редакция: 2009-10-02 22:30:00