Нора Робъртс - Всичко е любов

— Ще избереш Шелби — довърши вместо него Кейн, който отлично разбираше какво означава да намериш една любов, една жена. — Но се съмнявам дали някой от вас ще може да живее с това решение.

Алън за момент замълча, после отново затвори очи.

— Не знам. — Такъв избор, по един или друг начин, би разкъсал сърцето му на две.

В срядата след посещението в Хайанис Порт Дениъл Макгрегър за пръв път се обади на Шелби. Хванала паничката за вода на Леля Ем, тя вдигна с другата ръка слушалката.

— Шелби Кембъл?

— Да. — Устните й трепнаха. Никой друг не боботеше по този начин. — Здравей, Дениъл.

— Затвори ли вече магазина?

— В сряда меся глина — обясни тя, стисна слушалката между рамото и брадичката си и сложи паничката на място. — Ала все едно, вече съм затворила. Ти как си?

— Чудесно, момиче, чудесно. Трябва да не забравя да хвърля един поглед на този твой магазин следващия път, като дойда във Вашингтон.

— Добре. — Шелби приседна на облегалката на фотьойла. — И ще си купиш нещо.

Той се засмя хриптящо:

— Може, ако си толкова сръчна с ръцете си, колкото и с езика си. Семейството се гласи да прекара Четвърти юли в хотел „Команч“ в Атлантик сити — съобщи Дениъл внезапно. — Исках лично да те поканя.

Четвърти юли, помисли тя. Фойерверки, сандвичи, бира. Оставаше по-малко от месец… Как летеше времето! Искаше да си представи как стоят на плажа с Алън и гледат избухващите в небето цветове. И въпреки това… Нейното бъдеще, тяхното бъдеще бе нещо, което още не можеше да си представи.

— Благодаря ти, Дениъл. Много би ми било приятно да дойда. — Дотук поне бе вярно, помисли си Шелби. Дали щеше да отиде, или не, бе друг въпрос.

— Ти си тъкмо за сина ми — натърти Дениъл, почувствал моментното й колебание. — Никога не съм предполагал, че ще кажа такова нещо за една Кембъл, но ето, казвам го. Ти си силна и умна. И умееш да се смееш. Във вените ти тече добра шотландска кръв, Шелби Кембъл. Ще я видя във внуците си.

Тя се засмя, защото очите й се напълниха толкова бързо, че не успя да спре сълзите.

— Ти си пират, Дениъл Макгрегър. И интригант.

— Такъв съм си. До скоро виждане в „Команч“.

— Дочуване, Дениъл.

След като затвори, Шелби притисна длани към очите си. Нямаше да се разкисне заради няколко ласкателни думи. Още от първата сутрин, когато се събуди в прегръдките на Алън, знаеше, че само отлага неизбежното. Тъкмо като за него? Дениъл й каза, че е тъкмо за него, ала може би той виждаше само повърхността, не знаеше какво крие тя в себе си. Дори Алън не знаеше колко дълбоко бе вкоренен страхът, колко реален и жив бе останал през всичките тези години.

Ако си позволеше, и досега можеше да чуе онези три бързи експлозии, които се оказаха куршуми. И можеше да види, ако си позволеше, изненаданото трепване на тялото на баща й, да го види как се свлича на земята почти в краката й. Хората, които крещяха, тичаха, викаха. Кръвта на баща й върху рокличката й. Някой я избута настрани, за да стигне до него. Шелби седна на земята, сама. Всичко продължи вероятно не повече от тридесет секунди… Продължи цял живот.

Нямаше нужда да й казват, че баща й е мъртъв — бе видяла как животът се изцежда от него. Бе почувствала как се изцежда от нея.

Никога вече, помисли тя и треперливо пое дъх. Шелби никога нямаше… Никога не можеше отново да умре толкова болезнено.

Почукването на вратата трябваше да бъде Алън. Тя се забави още една минута, за да е сигурна, че бе овладяла сълзите си. Пое за последен път дълбоко въздух и отиде да отвори.

— Е, Макгрегър, няма нищо за ядене — вдигна вежди Шелби. — Много лошо.

— Мислех си, че това може да го компенсира. — Той й подаде една роза в цвета на косите й. Традиционен подарък, помисли тя и се опита да го приеме като нещо обичайно. Но нищо, което Алън й даваше, не можеше да бъде прието като нещо обичайно. Пръстите й се обвиха около стеблото и Шелби разбра, че розата бе символ. Един традиционен, сериозен мъж й предлагаше една много сериозна част от себе си.

— Казват, че една роза е по-романтична от десет — подхвърли тя достатъчно безгрижно, ала сълзите отново започнаха да напират в очите й. Наистина бе романтично. — Благодаря ти. — Обви ръце около него и притисна устните си към неговите силно и с едва доловимо отчаяние. Той почувства това отчаяние и я прегърна нежно, като с една ръка започна да гали буйните й коси, докато устните му я успокояваха.

— Обичам те — прошепна Шелби и скри лице във врата му, докато бе сигурна, че очите й са съвсем сухи.