Нора Робъртс - Всичко е любов

— Не одобрява пурите на баща ми — обясни Серина. — Той ги крие от нея… Или тя му позволява да си мисли, че успява да ги скрие.

Спомнила си спокойните наблюдателни очи на Алън, Шелби реши, че бе по-скоро второто. Ана, също като Алън, нищо не пропускаше.

Докато се изкачваха по стълбите на кулата, до тях долетя боботещият глас на Дениъл:

— Проклет да си, Джъстин Блейд, имаш дяволски късмет.

— Вечните губещи, тези Макгрегърови — въздъхна Шелби и хвърли един поглед към Алън.

— Ще видим дали Кембълови могат да се справят по-добре. Нов играч — оповести той от вратата.

Във въздуха висеше гъстият ароматен пушек от скъп тютюн. Бяха наредили столовете около огромното старо бюро на Дениъл и го използваха като маса. Тримата мъже вдигнаха очи.

— Не искам да прибирам парите на жена си — заяви Джъстин и й се усмихна, стиснал пура между зъбите си.

— Няма да имаш тази възможност — успокои го Серина и с тиха въздишка се отпусна на облегалката на стола му. — Шелби иска да изиграе една-две игри.

— Кембъл! — Дениъл потри ръце. — Добре тогава, да видим накъде духа вятърът. Вземи си стол, момиче. Тройно вдигане, десет долара чипа, най-малко валета за отваряне.

— Ако мислиш, че ще си наваксаш загубите от мен, Макгрегър, много се лъжеш — любезно му съобщи Шелби и седна.

Дениъл изръмжа одобрително.

— Раздай картите, момче — нареди той на Кейн. — Раздай картите.

Отне й по-малко от десет минути да установи, че Джъстин Блейд бе най-добрият играч, когото някога бе срещала. А доста бе седяла край маси за покер, елегантни и не толкова. Дениъл играеше предизвикателно, Кейн с комбинация от импулсивност и умение, а Джъстин просто играеше. И печелеше. Тъй като разбираше, че бе изправена срещу много по-добър играч от нея, Шелби реши да заложи на най-голямото си според нея предимство. На слепия късмет.

Алън, който стоеше до нея, я видя как изчисти две купи, решила да се опита да направи кент флош. Той поклати глава и заобиколи масата да си сипе още една чаша кафе.

Харесваше му как изглеждат един до друг с баща му, почти опрели рамене, навели леко огненочервените си глави, докато си оглеждат картите. Странно колко лесно влезе тя в живота му, с тих плясък, който обещаваше безкрайни и пленителни вълни. Сякаш съвсем пасваше тук, както играеше покер в странната стая в кулата, с надвисналия облак дим и изстиващото кафе в чашите. Както щеше да подхожда и на изискан вашингтонски прием в блестяща от светлина и кристал зала, отпиваща шампанско от тънкостенна чаша.

През нощта пасваше в прегръдките му така, както никоя жена не бе пасвала и нямаше да пасне. Алън имаше нужда от нея в живота си, както имаше нужда от храна, вода и въздух.

— Двойка аса — съобщи Дениъл със свирепо изражение.

Джъстин спокойно остави картите си на масата.

— Две двойки. Валета и седмици. — Облегна се назад, а Кейн изруга с отвращение.

— Ти, кучи сине… — избухна Дениъл и погледна от дъщеря си към Шелби. — Да те вземат дяволите, Джъстин Блейд!

— Малко рано го пращаш по дяволите — обади се Шелби и откри картите си. — Кент, от петица до деветка.

Алън се приближи да погледне.

— Не може да бъде, изтеглила е шестицата и седмицата!

— Само една гадна вещица може да изтегли кент флош — избоботи Дениъл, вторачен в нея.

— Или една гадна Кембъл — отвърна Шелби спокойно.

Той присви очи:

— Раздай картите.

Шелби прибра чиповете, а Джъстин й се усмихна:

— Добре дошла на борда — каза тихо той и започна да бърка тестето.

Поиграха един час. Шелби се придържаше към липсата на всякаква логика — система, която й помагаше да не потъне. Обикновено не би сметнала двадесет и пет долара за впечатляваща печалба, но при тази конкуренция бе много доволна. В момента, в който Дениъл чу жена му да се качва по стълбите, въпросът дали биха продължили да играят и следобед загуби смисъл. Той моментално отчупи по-голямата част от седемдоларовата си пура и я скри заедно с пепелника под бюрото.

— Вдигам пет пъти.

— Още не си влязъл — напомни му Шелби любезно, измъкна една ментова дъвка от купичката на бюрото и я пъхна в устата му. — Трябва да скриеш всички следи, Макгрегър.

Дениъл се засмя и разроши косата й.

— Добро момиче, нищо, че си Кембъл.

— Трябваше да се сетим, че ще са заети да губят пари от Джъстин — заяви Ана, когато влезе в стаята заедно с Даяна.

— Загубих една игра и от новака — призна Кейн и протегна ръка на жена си.

— Време беше и Джъстин да има конкуренция. — Даяна обви ръце около врата му и опря брадичка на върха на главата му. — С Ана говорехме да поплуваме преди обеда. Някой да се интересува?