Нора Робъртс - Всичко е любов

— Винаги е добре човек да има резервни варианти. — Той се загледа в нея. Тялото й бе гладко и бяло върху фона на тъмната вода. Лунната светлина струеше през прозорците и трептеше върху повърхността. Желанието, което бе почувствал преди малко, се върна с пълна сила. С един замах се озова до нея и обви ръка около кръста й. Шелби се вкопчи в раменете му да запази равновесие и отметна назад глава. Косата й се разпиля във водата. Алън го видя в очите й — вълнението, взаимното желание. След това устните й се втурнаха да посрещнат неговите и той повече не виждаше нищо.

Тя знаеше, че сега няма да има лениви, търпеливи ласки. Устните му притиснаха силно нейните и Шелби долови вкуса на ожесточено отчаяние. Ръката му на кръста й я привлече силно към него. Тя не бе предполагала, че страстта й можеше толкова бързо да се събуди отново, но тя избухна, нетърпелива и гореща както преди. Желанието идваше на бързи вълни, всяка по-висока от предишната, докато накрая я заляха и Шелби се задъха. Телата им се притиснаха едно към друго, мокри и пламтящи. Тя вплете пръсти в косата му, като шепнеше хиляди обещания, хиляди молби.

Водата сякаш нарочно забавяше движенията им, когато и двамата биха искали да бързат. Никой от тях нямаше търпение, когато гладът бе толкова остър и всепоглъщащ. Шелби усети как водата покри раменете й, студена и чувствена, докато устните на Алън върху нейните станаха още по-горещи, по-твърди и ненаситни. Долавяше го върху кожата му, вкусваше го с устните си, които обхождаха тялото му — лекия дъх на хлор, смесващ се с аромата, с който бе свикнала. Само той й напомняше, че са в басейн, а не в някоя тиха лагуна на хиляди километри оттук.

Ала когато той я взе в полудата на страстта, можеха да бъдат където и да е.

— Здрасти.

Шелби потисна въздишката си, взе последния завой по стълбите и видя Серина.

— Здрасти.

— Май ние с теб сме единствените, които тази сутрин още не са се заели с някаква отвратително плодотворна дейност. Закусила ли си?

— Ъъъ. — Шелби притисна ръка към стомаха си. — Умирам от глад.

— Добре. — Серина я поведе по коридора. — Обикновено закусваме в една стая до кухнята, защото всички се събуждаме по различно време. Кейн винаги става с пукването на зората — навик, който се опитвам да му избия, откак беше малък. Алън и родителите ми не са по-добри. Даяна смята, че осем часа вече е късно за всички, а Джъстин живее по график, който още не мога да разбера. Както и да е, сега си имам извинение. — Тя потупа добре закръгления си корем.

Шелби се засмя:

— На мен не ми трябва извинение.

— Завиждам ти.

Серина доплува до една обляна в слънце столова, която само според стандартите на Дениъл Макгрегър не би могла да се смята за достатъчно просторна и официална. Тежките яркосини завеси на високите прозорци бяха завързани с големи пискюли. Старинният килим бе на избелели сини и златисти шарки.

— Не мога да свикна с тази къща. — Шелби се насочи към един бюфет от осемнадесети век в стил Чипъндейл, за да разгледа колекция оловни съдове от Ню Инглънд.

— Аз също — отвърна Серина със смях. — Какво мислиш за вафлите?

Шелби се усмихна през рамо:

— Изпитвам много топли, приятелски чувства към вафлите.

— Знаех си, че ми харесваш — кимна Серина. — Веднага се връщам. — Тя изчезна в една странична врата.

Останала сама, Шелби разгледа един френски пейзаж, помириса свежите цветя в кристалната ваза. Двата почивни дни не биха й стигнали да види всяка стая, реши тя. И цял живот, за да разгледа всичко в тях. И въпреки това тук се чувстваше у дома си. Със семейството на Алън й бе също толкова приятно, колкото и със собствените й роднини. Би било толкова просто да се обичат, да се оженят, да имат деца… С въздишка опря чело на прозореца. Ако само можеше да е толкова просто!

— Шелби?

Шелби се изправи и се обърна. Серина я гледаше мълчаливо.

— Донесох кафе — обади се тя след моментно колебание. Не бе очаквала да види тези красиви сиви очи разтревожени. — Вафлите ей сега ще пристигнат.

— Благодаря. — Шелби седна и взе чашата с кафе. — Алън ми е казвал, че управляваш казино в Атлантик Сити.

— Да. С Джъстин сме съдружници там и в няколко други хотела. Останалите — добави тя и вдигна чашата си — са само негови. Засега.

Шелби се засмя. Серина й харесваше.

— Ти ще го убедиш, че и за тях му трябва съдружник.

— Едно по едно. През последната година и нещо се научих да се оправям с него… Особено след като загуби баса и трябваше да се ожени за мен.