Нора Робъртс - Всичко е любов

Шелби се облегна за момент на стената, докато пулсирането в тялото й бавно, много бавно отслабна.

— Не вярвам, че си бил толкова послушен, както веднъж ми каза. Сигурно си заслужавал да ти счупят носа.

— Кейн повече заслужаваше.

Тя отново се засмя. Насочиха се към друг коридор.

— Харесва ми твоето семейство.

— На мен също.

— Хареса ти и да се изправя лице в лице с баща ти.

— Винаги са ми харесвали холните комедии.

— Хол ли? Повече прилича на тронна зала. — Шелби облегна глава на рамото му. — Чудесно е. Алън… Откъде на баща ти му е дошла наум мисълта, че ще се женим?

Той запали лампата и коридорът се обля в доста мъждива светлина.

— Казах му, че съм ти предложил — отговори безгрижно. — Баща ми трудно би разбрал, че някой може да откаже на първородния му син. — Алън се обърна и притисна Шелби между себе си и стената.

Слабата светлина хвърляше сянка върху очите му. Тя усещаше струящата от него сила, въпреки че телата им едва се докосваха. Алън можеше да бъде яростен точно толкова лесно, колкото можеше да бъде и нежен.

— Алън…

— Колко дълго ще ме караш да чакам? — Не бе имал намерение да я притиска. Бе си обещал, че няма да го прави. Ала когато я виждаше в дома на своето детство, сред семейството си, сред своите спомени, нуждата да я има само се засилваше. Да я има цялата. — Аз те обичам, Шелби.

— Знам. — Тя обви ръце около него и притисна бузата си до неговата. — И аз те обичам. Дай ми още малко време, Алън, само още малко време. Знам, че искам много. — Притисна се за миг към него, после се отдръпна дотолкова, че да вижда лицето му. -Ти си по-честен от мен, по-добър, по-търпелив. Трябва да се възползвам от това.

Той не се чувстваше нито честен, нито добър, нито търпелив. Искаше му се да я притисне в ъгъла и да изисква, да настоява… Да моли. Но в него имаше прекалено много от Макгрегъровия характер, за да си позволи последното, а погледът в очите й не му даваше да се обърне към първите две.

— Добре, Шелби. Ала когато се върнем във Вашингтон, ще трябва да поговорим. След като аз взема своето решение, ще трябва да те помоля ти да вземеш своето.

Тя облиза устни. Страхуваше се, че знае с какво бе свързано неговото решение. Не сега, каза си. Нямаше да мисли за това сега. Във Вашингтон щеше да се наложи да се заеме с него, но тук, сега искаше Алън за себе си, без сянката на политиката, без намек за бъдещето.

— Ще говорим във Вашингтон — съгласи се Шелби. — И ти обещавам, че ще ти дам отговор.

Той кимна и я прегърна.

— Нека да бъде такъв, какъвто искам — прошепна тихо и я целуна без никакво търпение. — Късно е — добави Алън, като знаеше, че тя бе и изненадана, и развълнувана от алчната му целувка. — Сигурно всички са си легнали.

— И ние трябва да си лягаме.

Той се засмя и захапа ухото й.

-Какво ще кажеш за едно нощно къпане?

— Къпане ли? — Шелби с въздишка се отдаде на усещанията си. — Не съм си взела бански.

— Добре. — Алън я поведе към коридора към голяма двойна врата. Отвори я, вмъкна Шелби вътре и затвори вратите зад тях.

— Е? — Тя опря ръце на кръста си и огледа стаята. Бе голяма, както всичко друго в тази къща. Едната стена бе цялата стъклена с огромни буйни растения, закачени на зашеметяваща височина, през които се процеждаше лунната светлина. Подът бе покрит с малки мозаечни плочки, които образуваха сложни синьозелени плетеници. В центъра на стаята бе разположен огромен синкав басейн.

— Дениъл Макгрегър не си губи времето, а? — Гласът й се отрази от високия таван. Шелби се обърна засмяна към Алън: — Обзалагам се, че откакто си се родил, всеки ден си плувал. Първия път, когато те видях, ми заприлича на плувец на дълги разстояния, маратонец. Такава ти е фигурата. — Бързо стисна рамото му. — Може би не съм била далеч от истината. Той само се усмихна и я отведе от басейна.

— Първо ще отидем в сауната.

— О, така ли?

— Да. — Пъхна ръка в колана на панталоните й и я привлече по-близо. — Това разтваря порите. — С бързо движение ги разкопча и ги смъкна надолу по бедрата й.

— Щом настояваш… — Тя започна да разхлабва вратовръзката му. — Забелязал ли си, сенаторе, че през повечето време носиш много повече дрехи от мен?

— Ако искаш да знаеш… — Плъзна ръце под блузата й. — Забелязал съм.

Пръстите й несръчно започнаха да се борят с копчетата му.

— Спри, ако не искаш да влезеш в сауната съвсем облечен. — Шелби издиша продължително и издърпа ризата му. — Ще ни трябват хавлии — добави тя и с един силен замах плъзна длан по гърдите и корема му.