Нора Робъртс - Всичко е любов

— Помня я как работеше на малко ръчно колело. Очаровах се какво може да се създаде от една бучка кал. Помниш ли, Джъстин?

— Да. Тя понякога продаваше някои неща в магазинчето в града. Ти продаваш ли изделията си? — попита той Шелби. — Или това ти е само хоби?

— Имам магазин в Джорджтаун. — Шелби усети силната връзка между брата и сестрата.

— Значи имаш магазин — кимна одобрително Дениъл. Търговията бе нещо, което той уважаваше. — Продаваш собствените си изделия. Бива ли те?

Тя вдигна чашата си.

— Иска ми се да мисля, че е така. — Отметна бретона от очите си и се обърна към Алън: — Какво ще кажеш, сенаторе, бива ли ме?

— Изненадващо добре се справяш — отговори той.

— Като за човек без никакво чувство за организация, успяваш да се занимаваш със занаята си, да движиш магазина и да живееш точно както ти харесва.

— Обичам необичайните комплименти — реши Шелби след моментно колебание. — Алън е свикнал да живее по-подредено. Той никога не би останал без бензин на магистралата.

— Обичам необичайните обиди — измърмори Алън.

— Добре се справяте! — Дениъл замахна с вилица и към двамата. — Знаеш какво искаш, момиче, нали?

— Както и всеки друг.

— Ще бъдеш добра първа дама, Шелби Кембъл. Пръстите й се свиха върху винената й чаша — неволен жест, който само Алън и майка му забелязаха.

— Възможно е — отвърна тя спокойно, — ако това беше моята амбиция.

— Със или без амбиция, това е съдба, когато си се хванала с него. — Той насочи вилицата към Алън.

— Малко избързваш. — Алън отряза от месото си, като изруга от сърце наум. — Аз още не съм решил да се кандидатирам за президент, а и Шелби още не се е съгласила да се омъжи за мен.

— Не си решил? Ха! — Дениъл гаврътна виното си. — Не се е съгласила? — Стовари с трясък чашата. — Момичето не ми изглежда глупаво, нищо, че е Кембъл — продължи той. — Тя е от добра шотландска порода, независимо от клана си. Ще народи истински макгрегърчета.

— Той още иска да смени името ми — обади се Джъстин, в опит да привлече огъня върху себе си.

— Трябва да се продължи рода — обясни му Дениъл.

— Но детето на Рина ще е и Макгрегър. Както и на Кейн, когато му дойде умът в главата и си спомни, че има задължения. — Хвърли на по-малкия си син един навъсен поглед, който бе посрещнат с дръзка усмивка.

— Ала Алън е първородният и дългът му повелява да се ожени и да създаде…

Алън се обърна с намерението да сложи точка на този въпрос и улови усмивката на Шелби. Тя бе опряла ръце на масата, забравила за вечерята, и крадешком се наслаждаваше на Дениъл.

— Забавляваш ли се? — прошепна той в ухото й.

— Не бих го пропуснала за нищо на света. Винаги ли е такъв?

Алън погледна към баща си, който продължаваше да размахва ръце и да изнася лекцията си.

— Да.

Шелби въздъхна:

— Струва ми се, че съм влюбена. Дениъл — прекъсна тя потока му от думи, като го дръпна рязко за ръкава. — Не искам да обиждам нито Алън, нито жена ти, но ако ще се женя за някой Макгрегър, това трябва да си ти.

Все още увлечен от красноречието си, Дениъл се вторачи в нея. Изведнъж чертите му се отпуснаха и той избухна в смях:

— Огън момиче си ти, Шелби Кембъл. Дай… — Вдигна бутилката с вино. — Чашата ти е празна.

— Добре го изработи — похвали я по-късно Алън, докато я развеждаше из къщата.

— Така ли? — Тя се засмя и го хвана за ръка. — На такъв мъж трудно се устоява. — Вдигна се на пръсти да го захапе по ухото. — Както и на първородния му син.

— Това звание трябва да се използва почтително — предупреди я той. — Аз лично винаги съм го намирал много досадно…

— О, това е забележително! — Шелби вдигна от високата маса вазата от фин порцелан. — Алън, тази къща е по-добра от потънала галера. Никога не би ми омръзнало да се скитам от коридор в коридор. — Остави вазата, обърна се към него и му се усмихна. — Обличал ли си някога някоя от тези ризници?

— Кейн веднъж облече… Цял час ми отне да го измъкна от нея.

Шелби измърмори съчувствено и обхвана с две ръце лицето му.

— Бил си такова добро момче. — Внезапно го целуна и смехът й потъна в устните му. Само плам, само огън, без никакво предупреждение.

— Той се напъха в ризницата — обясни Алън, като я дръпна за косата, за да задълбочи целувката, — защото аз му казах, че може да е интересно.

Тя го погледна задъхано. Щеше ли някога да е подготвена за тези опасни завои на личността му?

— Подстрекател — успя да произнесе.

— Роден водач — поправи я той, преди да я освободи. — Освен това, успях да го измъкна… След като беше изкарал ума на Рина.