Нора Робъртс - Всичко е любов

— Шелби Кембъл — съобщи Алън, наслаждавайки се на момента. — Баща ми, Дениъл Макгрегър.

— Кембъл — повтори Дениъл и удари с две ръце по облегалките.

Шелби се приближи към него, но не му протегна ръка.

— Да. Кембъл.

Ъгълчетата на устните му се извиха надолу, а веждите му се сключиха в най-страховитото според него изражение. Шелби не мигна.

— Моят род по-скоро би приел в къщата си язовец, отколкото Кембъл.

Алън видя, че майка му отваря уста и поклати глава, за да я накара да замълчи. Не само бе сигурен, че Шелби може да се справи, ами и искаше да я види как ще го стори.

— Повечето Макгрегърови са се чувствали съвсем удобно с язовци в гостната си.

— Варвари! — ахна Дениъл. — Кембълови бяха варвари, всички до един.

Шелби наклони глава, сякаш за да го огледа от нов ъгъл.

— Макгрегърови имат славата на вечно губещи.

Лицето на Дениъл моментално стана почти толкова червено, колкото косата му.

— Губещи? Ха! Досега не се е родил Кембъл, който да се опре на Макгрегър в честна битка. Подлеци.

— След малко ще ни разкажат биографията на Роб Рой — дочу Шелби шепота на Кейн. — Чашата ти е празна, татко — вметна той с надеждата да го разсее.

— Шелби?

— Да. — Тя отмести поглед към него и забеляза, че Кейн с всички сили се мъчеше да остане сериозен. — Уиски. — Не можа да се сдържи да не му намигне бързо. — Чисто. Ако Макгрегърови бяха по-умни — продължи, без да спира, — може би нямаше да загубят земята си, семейните шарки по поличките си и името си. Кралете — продължи Шелби спокойно — имат навика да стават сприхави, когато някой се опитва да ги отхвърли.

— Кралете! — избухна Дениъл. — Английския крал, за Бога! На никой истински шотландец не му трябва английски крал, за да му казва как да живее на собствената си земя.

Устните на Шелби трепнаха. Тя пое чашата, която Кейн й подаде.

— Това е истина, за която мога да пия.

— Ха! — Дениъл вдигна своята чаша, пресуши я на един дъх и я стовари на масата. Шелби вдигна вежди, погледна уискито и последва примера му.

За миг той се намръщи на празната чаша до себе си. Възцари се мъртвешка тишина. Дениъл бавно премести поглед обратно към Шелби. Очите му бяха бесни, нейните дръзки. Той се надигна от креслото и се извиси над нея, огромен като мечка мъж с пламтяща коса. Тя опря ръце на кръста си — тънка като фиданка жена със също толкова драматични къдрици. На Алън за миг му се прииска да можеше да рисува.

Дениъл отметна глава назад и се разсмя гръмогласно.

— Бога ми, това се казва момиче!

В следващия момент Шелби загуби опора под краката си и се озова стисната в мечешка прегръдка за добре дошла.

Не й отне много време да си създаде представа за семейство Макгрегър. Дениъл бе самоуверен, артистичен и строг — и със сърце от памук, когато ставаше дума за децата му. Ана имаше очите и характера на големия си син. Тя според Шелби можеше тихо да управлява всички, включително съпруга си. След като цяла вечер я наблюдава, Шелби реши, че трябва много да внимава с Алън. Той имаше търпението и проницателността на майка си. Опасна комбинация.

Хареса й семейството на Алън, приликите и контрастите. Поотделно биха й се сторили интересни. Като група бяха очарователни. Самата къща бе нещо, на което никога не би могла да устои. Сводести тавани, водоливници, странни ризници и безкрайни проходи. Вечеряха в столова, голяма колкото една нормална къща. Над огромната камина, сега пълна със зелени клонки, вместо с бумтящ огън, висяха кръстосани мечове. Прозорците бяха високи и армирани, но огромните полилеи пръскаха светлина. Богатството, със своята ексцентричност и показност, подхождаше на Дениъл Макгрегър.

Шелби, седнала отляво на Дениъл, прокара пръст по ръба на чинията.

— Много красив сервиз — забеляза тя. — Уеджууд, от края на осемнайсети век. Жълтото е много рядко.

— От баба ми е — обади се Ана. — Единственото й богатство. Никога не съм осъзнавала, че цветът му е рядък.

— Синьото, виолетовото, зеленото и черното най-често се постигат с оксидна боя. Ала този тон съм го срещала само в музея.

— Никога не съм разбирал цялата тая дандания заради една чиния — вметна Дениъл.

— Защото повече те интересува какво има в нея — обясни Серина.

— Шелби е грънчарка — намеси се Алън, преди баща му да бе успял да отговори.

— Грънчарка ли? — Дениъл сви вежди и я изгледа. — Ти правиш грънци?

— Освен другите неща — отвърна тя сухо.

— Майка ни правеше грънци — обади се тихо Даяна.