Нора Робъртс - Всичко е любов

Тя погледна подписа под карикатурите. Авторът се бе представил само с инициалите „Г.К.“ Може би когато човек толкова често и толкова откровено бие по хорското самочувствие, най-добре е да запази анонимност. Шелби не би могла да го направи. Просто не бе в характера й да бъде остроумна анонимно.

Посегна разсеяно към преполовената чашка с изстиващо кафе и продължи да преглежда страницата. Хуморът винаги й помагаше да започне леко деня и я убеждаваше, че каквито и чудатости да има в света, за тях винаги можеше да се намери място. Докато отпиваше, вратата на магазина се отвори и тя вдигна поглед.

— Здрасти. — Усмихна се на Морийн Френсис и отмести вестника. Брюнетката не приличаше на жена, която дори би могла да има нещо модно, какво остава да го носи. Тази сутрин това бе яркосин копринен костюм с елегантна пролетна кройка. — Хей, изглеждаш страхотно — възхити се Шелби, без да си и помисля, че тя би могла да носи такова нещо.

— Благодаря. — Морийн остави на щанда кокетно кожено куфарче. — Дойдох да си взема грънците и да ти благодаря.

— Ще ги донеса. — Шелби се вмъкна в задната стаичка, където бе поръчала на Кайл да ги остави. — А за какво ми благодариш? — извика отвътре.

— За връзката. — Морийн не успя да сдържи любопитството си, провря се зад щанда и надзърна в работилницата. — Чудесно е — обяви тя, вторачена с недоумението на дилетант в грънчарското колело. — Много ми се иска някой път да те погледам как работиш.

— Ако ме хванеш в подходящо настроение в сряда или събота, ще ти покажа набързо.

— Може ли да ти задам един глупав въпрос?

— Разбира се. — Шелби погледна през рамо. — Всеки има право на три глупави въпроса седмично.

Морийн направи широк жест към работилницата и магазина:

— Как се оправяш сама с всичко това? Искам да кажа, аз знам какво е да започнеш свой собствен бизнес. Това е нещо достатъчно трудно и сложно, ала ако добавиш и такова творчество, часовете, които отнема създаването на нещо, и после да превключиш на търговия…

— Това не е глупав въпрос — реши Шелби след моментно замисляне. — Предполагам, че ми е приятно да се занимавам и с двете. Тук обикновено съм съвсем усамотена. — Там — посочи към магазина — не съм. Освен това обичам да правя нещата така, както на мен ми харесва. Ти сигурно също, иначе и досега щеше да си в онази фирма в Чикаго.

— Да, но и досега има моменти, когато се изкушавам да се втурна обратно към безопасността. — Вгледа се в гърба на Шелби. — Не си представям, че и с теб е така.

— В несигурността има нещо забавно, не мислиш ли? — възрази Шелби. — Особено ако вярваш, че ако паднеш, някъде долу трябва да има мрежа, която да те улови.

Морийн се засмя и поклати глава:

— Може и така да се каже — прави си удоволствие ето и вземай останалото от съдбата.

— С две думи — съгласи се Шелби, подаде й едната кутия и нарами другите две. — Като спомена за връзка, предполагам, че имаше предвид Майра.

— М-м-м, да. Обадих й се в събота следобед. Само трябваше да произнеса „Шелби“, и тя ме покани на кафе днес сутринта.

— Майра не обича да си губи времето. — Шелби издуха бретона от очите си и остави кутиите на щанда. — Ще ми кажеш ли как е минало?

— Ти ще си първата — обеща Морийн. — Знаеш ли, не всеки има такова желание да прави услуги дори на близки приятели, какво остава на непознати. Наистина ти благодаря.

— Ти каза, че те бива — напомни й Шелби с усмивка и започна да пише касовата бележка. — Помислих си, че може и да е вярно. Във всеки случай, днес следобед може вече и да не мислиш, че е чак толкова голяма услуга. Майра е костелив орех.

— Аз също. — Морийн извади чековата си книжка. — И съм ненаситно любопитна. Можеш да ми кажеш да си гледам работата — започна тя и хвърли един бърз поглед към Шелби, — ала не мога да не те попитам какво стана със сенатор Макгрегър. Трябва да си призная, че в момента не го познах. Взех го за един обичаен влюбен маниак.

Шелби се замисли над това определение и откри, че й харесва.

— Той е упорит мъж — каза тя и откъсна бележката. — Слава Богу.

— Добре. Харесвам мъж, който мисли с дъги. Е, по-добре да занеса тези кутии в колата, ако не искам да закъснея.

— Ще ти помогна. — Шелби хвана кутиите и задържа вратата, за да мине Морийн.

— Колата е тук отпред. — Тя отвори задната врата на кокетното малко комби. — Може и да мина покрай теб някоя сряда или събота.

— Чудесно. Ако ти изръмжа, просто почакай да ми мине. Успех!

— Благодаря. — Морийн затвори капака и обиколи колата. — Предай много поздрави на сенатора.