Нора Робъртс - Всичко е любов

Той погледна с интерес към Шелби:

— Тя каза ли нещо?

Вместо отговор Шелби му връчи паничката за вода.

— Ето, заеми се с това, преди да направиш кафето.

— Без да чака съгласието му, отиде до външната врата да донесе вестника. Алън погледна към съдинката като мъж, на когото са дали да държи напикано бебе.

— Изглежда близкоизточната обиколка на президента продължава да е новина номер едно — отбеляза тя и хвърли вестника на масата. — Ти обичаш ли да пътуваш?

Алън разбра подтекста на въпроса и преди да отговори, спря водата.

— Понякога ми е приятно. Понякога просто се налага. Не винаги е възможно да избирам кога и къде да отида.

Шелби с усилие се отърси от лошото си настроение.

— Сигурно е така. — Отвори хладилника и се загледа вътре, докато го чу как отиде до клетката. Не мисли за това, заповяда си разгорещено. Днес не бива да мислиш за това. — Е — подзе весело, когато Алън се върна в кухнята, — тук имаме четвърт мляко, някакви остатъци от китайска храна, едно малко парченце козе сирене и едно яйце.

Той дойде да надзърне през рамото й.

— Едно яйце ли?

— Добре, де, почакай малко. — Прехапа устни. — Трябва да се обмислят възможностите.

— Можем да обмислим възможността за ресторанта зад ъгъла.

— Този човек няма никакво въображение — възмути се тя и се замисли. — Я да видя… — Отвори бюфета и се зарови в него. — Добре, тук имам… Три, четири, пет филии хляб, ако броим и крайчетата. Пържени филийки! — Усмихна се победоносно.

Алън кимна:

— Добре, крайчетата са за теб.

— Колко си капризен! — изцъка с език Шелби и се върна да извади млякото и яйцето.

— С изтънчен вкус — поправи я той и я остави насаме с творението й, за да сложи кафето.

Известно време работеха мълчаливо — Алън сипа вода и измери кафето, тя наля нужното според нея количество мляко в една купа. Той я гледаше как рови в бюфета и вади оттам един празен буркан, голяма пластмасова кутия без капак и скъсан бележник.

— Ето значи къде бил — измърмори Шелби и измъкна тигана. Когато се изправи, улови смеещия се поглед на Алън. — Не ми се случва често — обясни тя, постави тигана на газовия котлон и запали газта.

— Бих ти напомнил за ресторанта зад ъгъла, обаче… — Погледът му се плъзна по широкия къс халат, отворен на гърдите. — Ще трябва да се облечеш.

Шелби се усмихна — една бавна покана. Но когато Алън направи крачка към нея, тя потопи хляба в разбитата смес.

— Дай една чиния.

Той извади от бюфета две чинии и застана зад нея. Наведе се и докосна с устни шията под ухото й, наслаждавайки се на бързото й трепване.

— Колкото изгоря, ще са твои — предупреди го Шелби.

Алън се засмя и остави чиниите до котлона.

— Имаш ли пудра захар?

— За какво? — Прехапала език, тя старателно обърна филиите.

— За това.

Той отвори три чекмеджета, докато намери приборите за хранене.

Шелби потърка носа си с опакото на ръката си и погледна през рамо. Последната филия се пържеше в тигана.

— Не ги ли ядеш със сладко?

-Не.

Тя сви безгрижно рамене и извади филията.

— Е, днес ще ти се наложи. Трябва да има малко… Във второто чекмедже отляво — реши накрая и под внимателния му поглед добросъвестно раздели едната филия на две. Докато Алън намери сладкото, Шелби успя да налее кафето и да занесе чиниите и чашите на масата.

— Май ще се събере около една супена лъжица — съобщи той и наведе бурканчето.

— Това прави по една и половина чаени лъжички на човек. — Тя седна и протегна ръка за буркана, сипа си внимателно и му го върна. — Никога не успявам да запомня какво се е свършило — оправда се Шелби и започна да яде.

Алън обра последните капки сладко.

— Сигурно в килера имаш шест кутии котешка храна.

— Ако не поддържам разнообразие, Моше става раздразнителен.

Той опита закуската и реши, че е по-добра; отколкото бе очаквал.

— Не мога да разбера как един котарак може да вземе страха на такъв волеви човек като теб.

Шелби вдигна рамене и продължи да яде.

— Всеки си има слабости. Освен това, той е много добър съквартирант. Не ме подслушва, когато говоря по телефона и не ми взема назаем дрехите.

— Това ли са твоите задължителни условия?

— Определено са между първите десет.

Алън кимна, без да отделя очи от нея. Тя се бе справила с филийките си за рекордно време.

— Ако обещая да се въздържам от тези две неща, ще се омъжиш ли за мен?

Чашата в ръката й замръзна на половината път към устните. За пръв път, откак я познаваше, Шелби бе напълно зашеметена. Тя остави кафето и се вторачи в него. В главата й се блъскаха хиляди мисли. Над всички бе простото и първично чувство на страх.