Нора Робъртс - Всичко е любов

Ласките им бяха като смътен, сънен полъх, продължил от първото им невинно докосване до последната задъхана целувка.

— Мисля — обади се Шелби, когато Алън лениво зарови нос между гърдите й, — че трябва да останем в леглото, докато спре да вали.

— Толкова малко? — измърмори той. — Трябваше да си го помислиш преди няколко дни. — Както бе със затворени очи, я виждаше да лежи сънено под него и чувстваше кожата й, стоплена от неговата. — Ще отвориш ли днес магазина?

Тя се прозя и плъзна ръце по мускулестия му гръб.

— В събота Кайл има грижата за това. Аз мога цял ден да се излежавам.

Алън целуна извивката на гърдите й и бавно продължи към шията.

— Аз днес имам делови обед, а до понеделник трябва да прегледам някои документи.

Разбира се, помисли Шелби и потисна въздишката си. За човек като него съботата бе просто един от дните на седмицата. Бърз поглед към часовника й показа, че още няма седем. Инстинктивно се сгуши в него. Времето вече се изплъзваше между пръстите й.

— Значи имаме още няколко часа да си останем тук.

— Ами закуската?

Тя за момент се замисли върху този въпрос и реши, че повече я мързи, отколкото е гладна.

— Можеш ли да готвиш?

— Не.

Шелби се намръщи, хвана го за ушите и вдигна главата му.

— Никак ли? Много женомразко поведение като за човек, чиято политика отразява основно женската гледна точка.

Той вдигна вежди:

— Аз не очаквам и от теб да можеш да готвиш. — В очите му проблесна весело пламъче. — Можеш ли?

Тя се бореше с усмивката си.

— Малко.

— Това ми се струва странно като за човек с твоя апетит.

— Вярно, ям много. А ти?

— Макгий има грижата.

— Макгий ли?

— Може да се каже, че той е от свитата на нашето семейство. — Алън нави един разрошен кичур около пръста си. — Беше нашият иконом още когато аз бях малък, а щом се преместих във Вашингтон, по неговия си търпелив и непоклатим начин настоя да дойде с мен. — Възнагради я с една от редките си усмивки. — Винаги съм му бил любимец.

— Така ли? — Шелби лениво сплете ръце под главата си. Представяше си го като момче, което разбира повече от другите момчета и го съхранява. — И защо?

— Ако не бях толкова скромен, щях да ти призная, че винаги съм бил възпитано, кротко дете, което нито за момент не е създавало ядове на родителите си.

— Лъжец — сряза го тя. — А откъде ти е счупеният нос?

Усмивката му стана тъжна.

— Рина ме удари.

— Сестра ти ти е счупила носа? — Шелби избухна в смях, в който не се долавяше никакво съчувствие. — Комарджийката, нали? О, много ми харесва!

Той хвана с два пръста носа й и бързо го завъртя.

— Тогава много ме боля.

— Предполагам. — Продължаваше да се смее. — Тя имаше навика да те бие ли?

— Не ме е била — поправи я Алън с известно достойнство. — Опитваше се да удари Кейн, задето я дразнеше, че правила мили очи пред някакъв негов приятел.

— Типични братски вълнения.

— Във всеки случай — продължи той, — аз се опитах да я отскубна от него, тя отново замахна, не го улучи и удари мен. Страхотно кроше, доколкото си спомням. — Шелби отново прихна. — Тогава реших, че няма да ставам дипломат. Винаги неутралната страна получава юмрука в лицето.

— Сигурна съм… — Тя отпусна глава на рамото му. — Сигурна съм, че е съжалявала.

— Отначало да. Ала си спомням, че след като спря да ми тече кръв и престанах да заплашвам, че ще убия и нея, и Кейн, реакцията й беше почти като твоята.

— Безчувствена. — Шелби го целуна извинително. — Горкичкият. Знаеш ли какво, в знак на покаяние ще видя какво мога да направя за закуската. — С внезапно избликнала енергия тя му подари една последна целувка и скочи от леглото. — Хайде, ела да видим какво има в кухнята. — Намери халата си, захвърлен на един стол, навлече го и изчака Алън да си обуе панталоните. — Ти можеш да направиш кафето — предложи Шелби, — докато аз видя дали в хладилника има нещо, което става за ядене.

— Звучи обещаващо — измърмори той.

— Е, не ставай гаден, преди да си видял какво ще се получи — посъветва го тя. Минаха през хола, където котаракът се претърколи на дивана, без да им обръща внимание. — Още се муси — заключи Шелби с въздишка. — Сега ще трябва да му купя пилешки дробчета или нещо такова. — Спря да сложи паничката с вода пред клетката на Леля Ем. — Много е прихватничав, нали? — каза на папагала. Птицата изкряска нетърпеливо, с което изчерпа целия си речник.

— Май е кацнала накриво — забеляза Алън.

— О, не. Ако каже нещо, значи е в добро настроение.