Нора Робъртс - Всичко е любов

Той започна да измисля отговор, ала пръстите й погъделичкаха бедрото му. Като политик Алън знаеше стойността на дебата… Но понякога за това не бяха необходими думи. Тя трябваше първо да получи място в парламента.

Можеше да се разтопи под силните й опитни ръце. Желанието се засилваше, а едновременно с него и удоволствието от продължаването му. Шелби изглеждаше погълната от формата на тялото му, от усещането за кожата му. Алън лежеше, потънал в усещанията, които тя му доставяше, а светлочервеният пламък на свещта блестеше в очите му. Дъждът продължаваше монотонната си песен, но той започна да чува само тихите въздишки и шепота на Шелби.

Тя не бързаше — спираше тук, захапваше там. Едно докосване може да омаломощи или възбуди. Една целувка може да успокои или подлуди. Пулсът му се ускори, после още повече, докато разбра, че бе време да представи и своята страна. С едно бързо движение я изтърколи под себе си.

Лицето й се бе зачервило от топлина, дишането й бе неравномерно от пробуждащата се страст. Алън се вгледа в нея. Искаше да запази този спомен за студените нощи и скучните следобеди.

Дивото червено петно на косите й бе разпиляно върху яркозеленото на възглавницата. Сенките от свещта играеха върху лицето й и му напомняха за първото му впечатление от нея — циганка. Открити огньове, плачещи цигулки. Очите й бяха тъмни, зелени и очакващи.

— Ние, Макгрегърови — измърмори той — си имаме начини да се справяме с Кембълови.

Устните му се спуснаха, ала спряха на една въздишка разстояние от нейните. Видя, че клепките й трепнаха, но още не се бяха притворили. Шелби го наблюдаваше през ресниците си и дишаше задъхано. Алън бавно изви глава да я захапе по брадичката.

Тя затвори очи със стон, който изразяваше едновременно и протест, и удоволствие. Устните й до болка тръпнеха, ала неговите устни по кожата й събуждаха такава бърза, такава трептяща възбуда. Ръцете му бяха вече върху нея и се движеха с една последователност, която Шелби знаеше, че винаги щеше да я оставя безпомощна.

Лениви, дълги, опустошителни кръгове се завъртяха около гърдите й с устни, зъби и език. Алън не й позволяваше да се съсредоточи само върху усещането там. Пръстите му се плъзнаха надолу по корема й, дразнещи и обещаващи, докато тя се изви срещу него, като отчаяно търсеше този ослепителен взрив от топлина. Но сега Алън не бързаше и удължи удоволствието й с едно настойчиво търпение, пред което Шелби нямаше защита.

Устните му се спуснаха по-надолу, езикът му палеше огньове, а дланите му ги разгаряха. Никой от тях не разбра в кой момент светът престана да съществува. Възможно бе да бе изгаснал в един-единствен момент, възможно беше бавно да бе спрял да се върти. Ала не съществуваше нищо, освен тях двамата, плът до плът, въздишка след въздишка, страст за страст.

Устните му се върнаха към нейните и проточиха последния миг, преди да потънат в забрава. Когато проникна в нея, обуздавайки напиращата си сила, тя трепереше. Щеше да й доставя удоволствие, докато и двамата се побъркат. Взе я бавно, заслушан в дълбоките накъсани вдишвания, които се сливаха, докато устните му се притискаха към нейните и пиеха горещия й влажен вкус.

Времето сякаш спря за тях, след това се завъртя, докато се превърна цялото в скорост, във вихрушка от нетърпение. Алън зарови лице в шията й и се отдаде на лудостта.

Сивите мрачни утрини караха Шелби да се завие презглава и да се изключи от света за още един час, след като будилникът в главата й бе иззвънял. Тази сутрин, почувствала до себе си топлината на Алън, тя се сгуши по-близо с намерението да направи същото. Ала след като ръката му се плъзна надолу по гърба й, разбра, че той имаше други планове.

— Будна ли си, или аз да те събудя? — прошепна Алън в ухото й.

— М-м-м — отговори Шелби.

— Доколкото разбирам, това значи, че още не си решила. — Устните му се спуснаха по шията й, където пулсът й биеше бавно и равномерно. Колко ли щеше да му отнеме да промени това? — Може би мога да ти повлияя да заемеш по-твърда позиция.

Бавно, като се наслаждаваше на сънливите й реакции, започна да я целува и гали. Знаеше, че след снощи изглеждаше невъзможно тази сутрин отново да я желае така пламенно. Ала кожата й бе толкова мека и топла, устните й също. Движенията й под него продължаваха да са бавни, но не и мудни. Както му се искаше, усети постепенното ускоряване на пулса й.

Страстта в нея дремеше, така че тя изглежда бе доволна да го остави да докосва и изследва тялото й, както му харесва, като го възбуждаше само със своите въздишки. Утрото започна да преваля, ала те имаха пред себе си цяла вечност.