Нора Робъртс - Сълзите на луната

— Но не проявиха отговорност към мен.

— Не виждат никого, освен себе си, а за теб въобще не са мислили.

Беше по-лошо — многократно по-лошо — да я гледат със състрадание и въпреки това се чувстваше като глупачка.

— Излиза, че е съвсем в реда на нещата двамата да са заедно.

Добре формулирано, помисли си Моли.

— Не говоря за това. Въпросът засяга само Брена, нейната съвест и сърце. Не ти ще я съдиш, Мери Кейт. Нито пък аз. В този дом не замеряме никого с камъни.

Сълзите потекоха обилно, а с тях растеше и негодуванието.

— Значи заставаш на нейна страна?

— Грешиш. В момента две от моите дъщери са наскърбени, а аз обичам еднакво и двете. Ако някой застава на нечия страна, то Брена току-що застана на твоята. Надали знаеш какви са чувствата й към Шон и колко са дълбоки. И все пак е готова да се откаже от него заради теб. Това ли желаеш, Мери Кейт? То ще успокои ли сърцето и гордостта ти?

Хаосът в душата й я погълна. Отпусна глава на масата и заплака като дете.

Мъж, при това баща, няма друг избор, освен да направи нещо в случай като този. Майк би предпочел да счупят пръстите на ръцете му един по един, вместо да потропа по вратата на къщурката върху Хълма на феите.

Нямаше обаче как иначе да постъпи.

Дъщеря му се бе отдала на мъж и той я бе приел, а това разби носещите му утеха илюзии относно първородното му дете. Не беше глупав. Познаваше жените — и младите, и старите, и онези на средна възраст — и знаеше, че имат известни потребности. Но когато ставаше въпрос за дъщерята, която го изпълваше с толкова гордост и му носеше такава радост, не желаеше тези потребности да му бъдат павирани в лицето.

А и бе наясно, така добре, както и всеки друг, за потребностите на мъжа. Наистина харесваше Шон Галахър, но това не омаловажаваше факта, че непрокопсаникът е прелъстил дъщерята на Майкъл О’Тул.

Затова потропа, готов да се справи с въпроса по прям и цивилизован начин.

Когато Шон отвори, Майк заби юмрук в лицето му.

Главата на младия мъж се отметна назад и той отстъпи две крачки, за да запази равновесие. Все пак успя да се задържи на крака. По-як е, отколкото изглежда, помисли си Майк, вдигайки отново юмруци. Първият удар беше страхотен по негова преценка.

— Хайде, отбранявай се, кучи сине. Ще избърша пода с теб.

— Не, сър — главата на Шон се маеше. Той отчаяно искаше да потърка брадичката си, за да се увери, че не е счупена, но остана със спуснати край тялото ръце. Мъжът срещу него бе два пъти по-дребен и поне два пъти по-възрастен. — Може да ме удариш още веднъж, ако трябва, но няма да се бия с теб.

— Значи си страхливец.

Майк влезе с леко подскачаща стъпка като боксьор, който се готви за следващия рунд. Нанесе бърз удар в гърдите на Шон, престори се, че отново се готви да го цапардоса в лицето. Обзе го неволно възхищение: момчето пред него дори не трепна.

— Защитаваш дъщеря си. Как да се бия срещу теб, като на твое място и аз бих сторил същото — изведнъж го прониза ужасна мисъл и ръцете му също се свиха в юмруци. — Да не си посегнал нея да удариш заради случилото се?

Майк се ядоса.

— По дяволите, момче! Никога не съм удрял никое от момичетата си. Ако се е налагало, съм го оставял на майка им.

— Значи тя е добре? Ще потвърдиш ли, че е добре?

— Не. Вързахме я и я размазахме от бой — Майк въздъхна и отпусна юмруци. Сърце не му даваше отново да ги използва. Но далеч не беше свършил. — Има някои въпроси, на които трябва да ми отговориш, Галахър.

Шон кимна.

— Добре. Тук, на прага ли, или ще влезем да изпием по едно уиски?

Майк замислено се почеса по брадичката, преценявайки мъжа насреща си.

— Ще приема уискито.

Все още не беше се успокоил, но последва Шон, изчака го да извади бутилката от шкафа и да налее от хубавото уиски в чашите.

— Защо не седнеш, господин О’Тул?

— Боже, какво добро възпитание проявяваш в такъв момент. — Свъсил вежди, Майк седна, вдигна чашата и погледна Шон. — Пуснал си ръка на дъщеря ми.

— Точно така.

Майк стисна зъби. Юмруците му отново се свиха, готови за удар.

— И какви намерения имаш относно моята Мери Брена?

— Обичам я и искам да се оженя за нея.

Майк неволно издиша задържания в гърдите си въздух. Прокара ръка през косите си, докато изгълта на екс уискито и подаде чашата си за още.

— Защо, по дяволите, не спомена, че случаят е такъв?

— Ами… — Шон раздвижи наляво-надясно челюстта си. Не е счупена, прецени той. Само натъртена. — Имам известни проблеми.

— И какви точно?