Нора Робъртс - Сълзите на луната

С пристъпването към леглото долови как Брена се напрегна.

— Съжалявам. — Дъщеря й не отвори очи, а гласът й бе прегракнал и изострен. — Не знам какво друго да кажа, но съжалявам. Недей да ме мразиш.

— Глупости! — Независимо че сега говореше с по-строг тон, отколкото на Мери Кейт, Моли приседна, изпълнена с нежност и леко разтърси рамото на Брена. — Защо да те мразя? Толкова стара ли ти се струвам, че да съм забравила какви чувства изпитва една жена?

— Не, не. — Безкрайно нещастна, Брена се сви още повече, но се извърна, за да положи глава в скута на майка си. — О, мамо, всичко е по моя вина. Аз го започнах. Желаех Шон, направо отидох при него и му го заявих. Не го оставих на мира, докато… Е, той в края на краищата е мъж.

— Това ли е всичко помежду ви, Брена? Страст и нейното удовлетворяване?

— Да. Не! — Търсейки утеха, се притисна още по-плътно към майка си. — Не знам. Сега няма значение.

— Нищо друго няма по-голямо значение.

— Вече не мога да бъда с него. Няма да се срещаме повече. Ако знаеш само как ни изгледа тя… И по-специално мен. Първо по лицето й се изписа неистова болка и чак след това се появи гневът. Въобще не бях помислила за нея. — Изтърколи се по гръб и се загледа в тавана. — Когато съм с него, мисля единствено за себе си и за онова, което става в мен. Заради това излъгах и теб, и татко. Как ще ми имаш доверие отсега нататък?

— Е, не е хубаво да ни лъжеш, но от самото начало знаех, че нещо става — за малко да се усмихне, когато Брена се вторачи в нея. — Ти какво си мислиш? Аз също не съм казвала на майка си, когато се измъквах от вкъщи през топлите летни вечери, за да се срещна с Майкъл О’Тул, който замайваше главата ми с целувки. — Очите и засияха от спомена. — Женени сме двадесет и шест години, родихме пет деца, но и до ден-днешен майка ми смята, че съм спала кротко в леглото до деня на сватбата.

С дълбока въздишка Брена се надигна, прегърна Моли и отпусна глава на рамото й.

— Изпитвам потребност от него, мамо, и тя е огромна. Надявах се след време да се поуталожи, да избледнее и отношенията помежду ни да станат пак каквито са били преди. Но нещата въобще не заглъхват. И аз провалих всичко, защото не казах на Кати: „Той е мой, намери си друг!“ Сега вече не съм в състояние да се върна при него.

— Отговори ми, ама честно — обади се Моли, като я отдалечи и огледа изпитателно лицето й. — Шон щеше ли да погледне Мери Кейт, ако ти не се бе изпречила на пътя му?

— Не става въпрос за…

— Отговори ми, Брена.

— Не — отвърна тя и въздъхна с болка. — Но и никога нямаше да я нарани, ако не бях аз.

— Стават грешки, спор няма. Но Мери Кейт ще трябва да се справи. С нищо няма да промениш нито станалото, нито това, което предстои да се случи, ако се правиш на мъченица. Почини си малко — посъветва я и докосна челото й с устни. — Ще мислиш по-ясно, когато не те боли глава. Да ти донеса ли чай и препечена филийка?

— Не, но благодаря все пак. Толкова много те обичам.

— Хайде, хайде. Не започвай отново да плачеш. Още малко сълзи днес и ще ми е нужна помпа. Да ти свалим ботите и да те завием, какво ще кажеш?

Точно както постъпи с Мери Кейт, Моли се засуети погали и пъхна Брена под завивките. Поседя до нея известно време и когато дъщеря й задряма, се надигна и остави сънят да довърши останалото.

На минаване край прозореца внезапно спря и неволно отстъпи назад, загледана как съпругът й плете крака към къщата.

— Господ и всички светии в небесата, този мъж е пиян, а още няма и пладне. — Прокара ръка през косите си. — Какво семейство само!

Да се приготви за работа се оказа доста трудно начинание. За щастие вече беше облечен. Но бе изключено да се избръсне. Дори да имаше желание да прокара бръснача по натъртената си брадичка, все пак бе достатъчно трезв да изпита страх, че ще накълца лицето си.

Препъна се в обувките си, макар вероятно да не беше зле да ги обуе.

Бъб, проявявайки характерното си коварство, използва възможността да се покатери по него и го издра до кръв, когато се опита да го избута.

— Проклет негодник. — Двамата с котарака се гледаха с взаимно неодобрение и от почтително разстояние. — Може и да съм длъжен да приема удар от Майк О’Тул, но няма защо да го изтърпявам и от теб, сатана такъв, с черно сърце. — Замахна, не улучи, защото котаракът се дръпна, и всичко приключи с удар в пода по и без това натъртената му брадичка. — По дяволите, стига ми толкова.

Въпреки бученето в главата успя да се изправи на ръце и колене. Злобният котарак щеше да си получи заслуженото. По-късно. Ще остави изчадието да се мисли за победител и ще си отмъсти в неочакван момент.