Нора Робъртс - Сълзите на луната

— Представляваш жалка картинка, но очите ти поне са бистри. Нали не се готвиш да повърнеш отгоре ми?

Макар да усещаше крайниците си безпомощни като на бебе, Шон препаса кърпата около кръста си и се опита да прояви достойнство.

— Едно е да ме удавиш и съвършено различно — да ме обиждаш. Би трябвало да те фрасна по лицето за това.

Кризата е преминала, прецени Ейдан и вдигна вежди.

— Изглежда, че някой теб е фраснал по лицето. Брена ли насини така брадичката ти?

— Не. Баща й.

— Майк О’Тул? За миг Ейдан спря да се бърше — Майк О’Тул те е ударил?

— Да. Но се споразумяхме.

Шон излезе от ваната раздразнен — блажено притъпената от уискито болка сега се проявяваше навсякъде: по лицето, по ръката, по крака. И в сърцето.

— Правилен ли е изводът ми, че заедно сте се напили?

— Беше част от процеса.

Докато се обличаше, разказа какво се бе случило сутринта.

— Май си бил доста зает. — Ейдан положи ръка на рамото му. — Да помоля ли Кати Дъфи да поеме целодневната смяна?

— Не. Аз ще се оправя. Така ръцете ми ще са заети и ще измисля какво да предприема по-нататък. — Изправи се. — Възнамерявам да я направя своя, Ейдан, и ще го постигна с всякакви средства.

— Веднъж ми даде съвет по сърдечните въпроси. Сега ще ти върна услугата. Намери думите — правилните — и й ги поднеси. За различните жени, предполагам, са различни, но означават едно и също.

Преди да слезе отново долу, Шон почисти банята на Дарси. Нищо не би му спестило унищожителната лекция, ако не я остави в пълния й блясък. Началото на гадно главоболие го накара да извади необходимите продукти за семейния лек против махмурлук, наречен балсама на Галахър, и изпи цяла чаша.

Определено не се чувстваше в най-добрата си форма, но се насили да издържи деня, без да оплеска нещата повече.

Съчувственият поглед на Кати Дъфи — завари я в кухнята — му даде да разбере, че и не изглежда блестящо.

— Е, момчето ми — посрещна го тя и му подаде чаша силен чай, — изпий това и събери мислите си. Засега нещата са под контрол.

— Много съм ти благодарен. Май се поизложих.

— Е, не е престъпление от време на време човек да се отпусне. — Докато говореше, се суетеше наоколо. Погледна как върви пърженето в тигана, варенето в тенджерата — супа от миди, ако носът на Шон не го лъжеше. — Изпекох и пирожките с риба. Добре се харчат. Имахте миди, та забърках една супа. Всеки момент ще е готова, ако някой поиска. В момента обаче най-много се търсят пържените картофи.

— Ти си истинско съкровище, госпожо Дъфи.

Тя поруменя от удоволствие.

— О, я стига. И майка ти щеше да постъпи по същия начин за някоя от приятелките си, ако имаше нужда.

Сложи в чиниите пирожки с риба, добави пържени картофи и цвекло и ги гарнира с магданоз.

Сякаш по невидим сигнал Дарси се появи и пое поръчките.

— О, мъртвите са се надигнали — обяви тя, хвърляйки изпитателен поглед към брат си. — Но още приличаш на човек, който трябва да бъде погребан.

— Дарси, бъди добро момиче и не го закачай.

Шон се усмихна кисело, а Дарси подреди чиниите върху подноса.

— Две супи, госпожо Дъфи, порция пирожки с риба и пържена риба с картофи. И няколко порции от зелената салата, която бе така мила да направиш, докато брат ми се чувстваше неразположен.

— Ей сега, скъпа.

Дарси вдигна подноса, хвърли зъл поглед на Шон и тръгна да разнася поръчките, като си припяваше „Уиски за закуска“.

— Ще се погрижа за пържената риба, госпожо Дъфи, а ти, ако не възразяваш, заеми се със салатите.

— Ще се справиш ли, момко?

— О, да. Благодаря за загрижеността.

— Наистина е най-добре да си зает с нещо, но пази ръцете си. Доста лошо си одран. — Потупа го майчински, когато си размениха местата. — А когато Брена дойде по-късно да поработи тук, ще се сдобрите. Помни ми думата.

Удар с точилка по главата би го изненадал по-малко.

— Брена ли?

— Струва ми се, че сте се поспречкали — поясни Кати, докато сръчно режеше салатата. — Влюбените невинаги си нашепват само любовни слова.

Шон с присвити очи погледна към вратата, преди да просъска:

— Дарси.

Изрече името й мрачно и с горчивина, в която се таеше и желание за мъст.

— Дарси ли? — Кати се засмя и подреди купичките. — Защо Дарси трябва да ми казва каквото и да било? Нали виждам със собствените си очи? Ами и аз бях в кръчмата снощи.

— Че с Брена почти не разменихме и думичка. — Напушен, Шон се загледа как рибата порозовява. — И двамата бяхме доста заети.

— Подобен отговор подхожда на повечето мъже, но ти си поет и знаеш много добре колко неща могат да се кажат с поглед. Очите и на двама ви не се откъсваха един от друг всеки път, когато ти излизаше от кухнята. Не че е нещо, което не съм очаквала от години.