Нора Робъртс - Сълзите на луната

— О, по дяволите — промърмори той, но тази жена имаше уши като на заек.

— Какво ти става? Чудесно е човек да ви види как най-после поемате в една и съща посока.

— Искам да ти кажа нещо, госпожо Дъфи, и се надявам да се отнесеш достатъчно деликатно към въпроса. Чуе ли Брена да се говори за нас двамата… за поемането ни в една посока, както се изрази, тя много бързо ще се фръцне и ще тръгне в противоположната.

След като погледна докъде е стигнало пърженето, тя се залови да вади купички.

— И откога Мери Брена О’Тул чува нещо, което не й се нрави? Ушите на това момиче са упорити като цялата й същност… Наистина се чудя как ще се оправяш с нея.

Той извади мрежичката, за да се отцедят картофите.

— В това отношение си много права.

— Познавам и теб, и нея, откакто бяхте издутини под престилките на майките си. — Започна да сипва щедри порции супа. — А преди десет години… да, десет, защото си спомням, че беше през лятото, когато моят Патрик си счупи ръката… Та преди десет години, през онова лято, както си седяхме в кръчмата една вечер, казах на господин Дъфи, докато гледах как Брена те наблюдава — тя беше със семейството си на близката маса, а ти свиреше една от мелодиите си на цигулката, пък баща ти… — млъкна за миг, за да подреди купичките. — Та му казах, защото видях, че от време на време и твоят поглед се спира върху нея: ще се получи нещо между онези двамата, само нека настъпи подходящият момент.

— Никога по-рано не съм мислил за нея по този начин.

— Разбира се, че си мислил — увери го Кати спокойно. — Просто не си го знаел.

Наближи време да отварят за вечерните посетители. Дарси се превърна в зрение и слух да дебне пристигането на Брена. И за малко да я пропусне, защото приятелката й влезе през предната, а не през задната врата.

— Ако знаеш какво стана днес — подхвана Дарси бавно. Небрежно застана така, че да притисне Брена до закачалката. — Шон закъсня — продължи тя шепнешком, — а и дойде пиян. Какво се е случило?

— Не мога да говоря за това сега. Оплесках нещата. Само това ще ти кажа.

Дарси хвана Брена за рамото и впи изучаващ поглед в лицето й.

— Изглеждаш ужасно. Голяма или малка разправия беше?

— Въобще не сме се карали с Шон. — Хвърли поглед към кухненската врата и се зачуди как ще се справят сега със създалото се положение, пък и един с друг. — Напил се, така ли? Господи, защо не се сетих да постъпя по същия начин? Дай да се залавям за работа, Дарси. Очертава се дълга вечер и колкото по-рано започне, толкова по-бързо ще свърши.

Ако някой си въобразяваше, че това ще я задоволи, явно не познаваше Дарси Галахър. При първа възможност се вмъкна в кухнята. Докато съобщаваше поръчките, изгледа внимателно брат си. Макар все още да не бе в обичайната си форма, поне вече бе трезв.

— Брена дойде. — Дарси проследи как равномерното движение на точилката спря. — Изглежда нещастна. А и ти също.

Той продължи да точи тестото за пирожките с месо.

— Ще се оправим.

— Ще ви помогна.

Той вдигна безпомощно очи нагоре.

— Защо?

— Защото тя е най-добрата ми приятелка, а ти — по нещастно стечение на обстоятелствата — си ми брат.

Лицето му се разведри.

— Ще се оправим, Дарси — повтори той. — Сами трябва да намерим решение.

— Отказваш се от услугите на специалист в тази област?

Започна да реже тестото на правилни квадратчета.

— Ще те държа в резерва, ако нямаш нищо против.

— Е, изборът е твой, в края на краищата. — Понечи да излезе, но спря и се извърна. — Тя има ли значение за теб?

Шон съзнателно сведе глава — познаваше умението на сестра си безпогрешно да разчита хорските чувства по лицето.

— Наясно съм, че всичко, което излезе от устата ми, ще го споделиш моментално.

— Щом не искаш, гроб съм.

Той вдигна глава. Предаността бе едно от най-ценните й качества. По-скоро ще си счупи ръката, но няма да наруши дадената дума.

— Точно така, не искам. Животът ми сякаш е на ръба на хлъзгава пропаст. Една погрешна стъпка и ще падна. Тогава всичко ще свърши.

— Ами внимавай къде стъпваш — посъветва го Дарси и отиде в салона.

Шумът все повече се усилваше. Щеше да утихне, когато засвири музиката, но в почивката на оркестъра глъчката пак щеше да стане невъобразима. Брена въртеше кранчетата за наливна бира и с двете ръце, дори докато слушаше Джак Бренан бавно да разказва някакъв виц за принцеса и жаба. Не й беше весело, но накрая се засмя от учтивост.

Оркестърът започна да заема местата си и тя си заповяда да не им обръща внимание, абсолютно никакво внимание. Независимо от това обаче погледът й се насочи към русата певица.