Нора Робъртс - Сълзите на луната

Точно типът, към който Шон отново ще се насочи, помисли си. Плиткоумен негодник. Колко време ще му трябва — месец, седмица, една нощ, преди да се изтъркаля с друга жена?

— Почти ме е страх да попитам каквото и да било — обяви Джуд и се настани на стол пред бара. — Една минерална вода, ако обичаш.

— Ей сега.

Брена взе чаша и се сети да сложи лед — Джуд все пак си е американка, не може без лед.

— Защо те е страх да питаш?

— Защото имаш вид на човек, готов да удари някого. Не ми се ще да съм аз.

— По-вероятно е да фрасна онази блондинка ей там.

— Айлийн? Защо?

— Като начало, защото има цици. — Брена остави чашата пред Джуд и си обеща да не изброява останалите причини. — Изглеждаш добре тази вечер, Джуд Франсис. Добре и щастлива.

— И точно така се чувствам. Наддадох още един килограм. Вече не мога да си закопчавам панталоните.

Брена приемаше поръчки, връщаше ресто, без да престава да налива бира.

— Значи всички онези дрехи за бременни, които Дарси те уговори да купиш, ще влязат в употреба. Искаш ли да седнеш на маса, или да ти дам стол с облегалка?

— Не. Засега тук ми е добре. Ще остана само да послушам малко музика и да изям купичка супа.

— Ще ядеш?

Прозвуча по-скоро като обвинение и Джуд зяпна.

— Ами хрумна ми подобна идея.

— Тогава ще седнеш на маса — разпореди се Брена бързо.

Ако Джуд седнеше на маса, трябваше да й сервира Дарси. Така Брена щеше да си спести влизането в кухнята.

— Не, няма. Чух за някакви неразбории между теб и Шон. Няма да се справиш с тях, Брена, ако не си в състояние да отвориш кухненската врата и да поръчаш една супа.

— Може би не желая да се справям с положението. — Джуд скръсти ръце на тезгяха, а Брена просъска: — Вие, омъжените жени, знаете само да тормозите хората. — Наля халба „Гинес“ и халба светла бира и прибра парите. — В главата ти се въртят единствено легенди. В случая нещата не стоят така.

— Бих се съгласила, ако не съществуваше нещо. По-скоро — две неща: Карик и лейди Гуен.

Брена изсумтя и започна да пълни нови халби.

— Те нямат нищо общо с мен. Да ти кажа ли как аз бих завършила една приказка? — продължи тя, сетила се за вица на Джак Бренан. — В моята версия принцесата няма да целуне жабата, ами ще вечеря обилно с жабешки бутчета. Отивам да ти донеса проклетата супа.

Готова за битка, пое към кухненската врата и я отвори със замах. С дървена лъжица и дървена лопатка в ръцете Шон стоеше до печката. От горещината косите му леко се бяха накъдрили; определено се нуждаеха от подстригване. А и не си бе дал труда да се избръсне — нещо необичайно за него. Въпреки наболите косъмчета, натъртеното на брадичката му ясно личеше.

Преди Брена да си отвори устата, топлият гърлен глас на русата певица нахлу в кухнята. Това я раздразни. Няма значение, че е неразумно. Няма значение, че е неочаквано.

— Искам една супа.

— Готова е — подметна той небрежно, защото долови настроението й. — В момента съм зает. Имаш ли нещо против ти да я сипеш?

— Всички са заети — промърмори тя, но взе купичка. — Какво е станало с лицето ти?

Той разтърка брадичката си.

— Ами, не внимавах къде стъпвам.

— Да. Чух, че си се понапил. Е, това не е никакъв отговор.

Решила е да се заяжда с него, прецени Шон, но така е доста по-добре.

— За момента върши работа.

Тя напълни купичката и я постави на поднос.

— А сега?

Искаше да се наведе към нея; само да се наведе, докато ръцете и на двамата са заети, и да докосне устните й със своите. Вместо това сви рамене.

— А сега ще трябва да внимавам повече къде стъпвам.

За да я раздразни, започна да приглася на Айлийн.

— Мислиш, че е толкова просто, така ли? Е, не е! Ще поговорим по въпроса, след като заведението затвори.

Предостави й последната дума — точно това си бе наумил. Тя излезе със свирепо изражение, а той продължи да си върши работата, но с много по-леко сърце.

Неколцина туристи от Кливланд прекалиха с пиенето. Брена помогна на Ейдан да ги насочи към пансиона — пеша, защото очевидно щяха да си счупят вратовете, яхнат ли велосипедите си дори за толкова кратко разстояние.

Преценявайки времето, Шон излезе.

— О, изпратихте ли ги? Исках да проверя дали не са ви нужни още един чифт ръце.

— Не. Все ще успеят да се пъхнат в леглата. — Ейдан ги гледаше как залитат и криволичат по улицата; фалшивото им изпълнение на „Уиски, ти си същински дявол“ го накара да поклати глава. — Американчета, току-що завършили училище. Какво е една голяма обиколка из стария континент, ако някоя вечер не се напиеш в ирландска кръчма? — Улови погледа на Шон и схвана мълчаливото послание. — Е, беше дълга вечер. Ще си вървя. Благодаря за помощта, Брена.