Нора Робъртс - Сълзите на луната

— Не забравяй, че вече си голяма — изръмжа Моли и вкара дъщерите си в къщата, където Майк се правеше, че гледа неодобрително, Алис Мей зяпаше с широко отворени очи, а Пати надничаше през рамото на баща си, с изражение, което сякаш искаше да каже: „Аз съм над тези неща“.

— Сядайте! — Посочи столовете до масата и ледено погледна другите си дъщери. — Пати, Алис Мей, май си имате работа. Ако ли не, веднага ще намеря с какво да запълня времето ви.

— Добре те е фраснала, Брена — отбеляза Алис Мей, докато гледаше бузата на Брена.

— Няма да получи втора възможност.

— Тишина! — разпореди се Моли на края на търпението си. — Излизайте — просъска тя и посочи вратата.

— Хайде, Алис — подкани Пати и поведе Алис Мей. — Няма какво да зяпаме езичниците.

Двете се изнизаха, но веднага приклекнаха под прозореца и наостриха уши.

Майк също се накани да се измъкне, но Моли го прикова с поглед.

— Забрави, Майкъл О’Тул. Тези деца са толкова мои, колкото и твои. И така — Моли постави ръце на кръста, — кой започна? Брена ли?

— Това е личен проблем между Мери Кейт и мен.

Очите й се насочиха към майка й, а после към баща й, който отиде да си налее чаша чай.

— Когато става въпрос за проблем, при който едната сестра нарича другата с грозни епитети и двете се бият като улични котки, това вече не е лично. Може и да наближаваш двадесет и пет години, Мери Брена Катрин О’Тул, но живееш под този покрив и няма да търпя подобно поведение.

— Съжалявам за държането си.

Брена скръсти ръце на гърдите, решена да не отстъпва повече.

— Мери Кейт, какво ще кажеш?

— Че ако тя е под този покрив, аз нямам желание да остана повече тук.

— Изборът е твой — сряза я Моли хладно. — И ще добавя: всичките ми деца са добре дошли да останат тук, докато желаят.

— Дори развратниците ли?

— Внимавай какви ги говориш, момиче! — намеси се Майк. — Ако искате да се биете, това е едно. Но ще говориш с уважение на майка си и няма да обиждаш сестра си.

— Нека го отрече!

— Мери Кейт… — обади се Брена.

Почти го прошепна, в тона й имаше повече молба, отколкото заплаха.

Устните на Мери Кейт продължаваха да потрепват — не успяваше да овладее гнева си.

— Нека отрече, че е прекарала нощта в леглото на Шон Галахър.

Порцелановата чаша се спука, когато Майк я стовари върху плота. Брена успя единствено да затвори очи обзе я срам и мъка.

— Не отричам. Била съм там и друг път, по собствена воля. Съжалявам, ако те е наранило. — Изправи се на разтрепераните си крака. — Това не значи, че съм развратница. Държа на него. Но си съвършено наясно, че ако ме накараш да избирам между двама ви, ще избера теб.

Нужен й бе целият кураж, за да извърне лице към родителите си. Разбирането в очите на майка й би й подействало като балсам, ако не беше шокът в смаяното изражение на баща й.

— Съжалявам. Съжалявам, задето не бях откровена с вас. Но сега не мога да говоря повече за това. Просто не съм в състояние.

Излезе забързано и щеше да мине покрай сестрите си, ако Пати не се пресегна и не я улови за рамото.

— Всичко е наред, мила — промълви тя и я прегърна здраво.

Това я сломи и сълзите, напиращи в очите й, рукнаха. Заслепена от тях, се втурна нагоре.

В кухнята Моли не изпускаше от очи по-малката си дъщеря. Сърцето й скърбеше и за двете, но в този случай справедливостта изискваше да раздели утешаването и прилагането на дисциплина.

Чуваше се единствено накъсаното дишане на Мери Кейт. Като помълча още малко, Моли се настани на стола, освободен от Брена.

Никой не забеляза кога Майк бе излязъл през задната врата.

— Знам какво е да изпитваш чувства към някого — подхвана Моли тихо. — Да гледаш в най-добрата светлина на този, който ще удовлетвори всички копнежи и ще запълни цялата празнина — независимо дали си на двадесет, или на четиридесет години. Не се съмнявам в онова, което носиш в сърцето си, Кати.

— Обичам го. — В тона й се прокрадна предизвикателство — единственият останал й щит. И по бузата й се отрони самотна сълзица. — И тя го знаеше.

— Тежко е да изпитваш чувства към някого, който не ти отвръща със същото.

— Можеше и да ми отвърне, но тя му се хвърли на врата.

— Кати, мила!

Моли имаше много аргументи против: този мъж е прекалено стар за теб; това е само увлечение и ще премине; ще се влюбиш поне пет пъти, преди да срещнеш предопределения за теб. Вместо това тя просто взе ръката на Мери Кейт.

— Шон харесва Брена — подхвърли тя нежно. — И я харесва отдавна. Както и тя него. Те не са безотговорни и не желаят да наранят никого. Знаеш го, нали?