Нора Робъртс - Сълзите на луната

— Засега не съм повдигал въпроса пред Брена. Защото тя определено ще възрази. Искам да извъртя нещата така, че идеята да изглежда нейна. По този начин ще превърне живота ми в ад, докато не се съглася.

Майк го зяпна, поклати глава и остави чашата с уиски.

— Господи, колко добре я познаваш!

— Така е. И я обичам с цялото си сърце. Искам да прекарам живота си с нея. Нищо на този свят не желая по-силно. Затова… — омаломощен, Шон допи уискито си. — Та за това става въпрос.

— Знаеш как да успокоиш човека насреща си. — Майк пак отпи. — Обичам момичетата си, Шон. Всяка ми е като скъпоценен камък. Докато водех Морийн по алеята в черквата към олтара, се чувствах горд, но същевременно сърцето ми се късаше. Ще разбереш това чувство един ден. Предстои ми съвсем скоро да направя същото с Пати. И двете избраха мъже, които със задоволство приемам като синове.

Подаде чашата си и изчака Шон отново да я напълни.

— Моята Брена има здрав разум и добър вкус като сестрите си, ако не и по-добър.

— Благодаря — облекчен, Шон също си наля. — Ще ми се да се съгласи по-рано, а не по-късно, но е чешит, ако ме извиниш за думите.

— Извинявам те. Гордея се с нея. — Майк се намести по-удобно и леко се намръщи. — Това, дето го вършите вие двамата… Не го одобрявам особено. — Забеляза, че Шон мъжествено не откъсна очи от неговите, но и прояви достатъчно мъдрост, да не коментира повече въпроса. Господи, кой да предположи, че Брена ще си намери майстора в лицето на Шон? — Но тя вече не е малка. Нито пък ти — продължи Майк. — Дали одобрявам или не няма да ви спре да… Е, не желая да говоря повече за това.

Отпиха в предпазливо мълчание.

— Господин О’Тул?

— Според мен, както се развиват нещата, редно е да ме наричаш Майк.

— Майк, съжалявам за Мери Кейт. Кълна се, че никога…

Майк махна, преди Шон да завърши.

— Не те виня за това. Нашата Кейт е пълна с фантазии, пък и сърцето й е младо и нежно. Мъчно ми е, че е наранена, но не виня никого.

— Брена ще се обвинява и дори ще бъде готова да се откаже от мен. Ако не я обичах толкова, бих оставил това да се случи.

— Време. — Майк изпи поредната чаша уиски; хрумна му, че утрото е подходящо да се напие малко. — Когато станеш по-възрастен, започваш да вярваш в силата на времето. Е, нямам точно предвид човек да стои бездеен и да го гледа как отминава.

— Търся земя — изтърси Шон внезапно.

Уискито започваше да замайва и неговата глава, но и той нямаше нищо против.

— Какво значи това?

— Търся да купя земя. За Брена. Сигурен съм, че ще пожелае да си построи собствена къща. Не смяташ ли?

В очите на Майк блеснаха сълзи.

— Мечтае да направи точно това.

— Знам, иска й се да построи нещо от самите основи. Искрено се надявам да получи шанс и със залата.

— Аз също. Помагам й малко със скиците.

— Ще мога ли да ги получа, за да ги предам нататък? Вероятно няма да е особено склонна да ми ги даде сега, след случилото се.

— Ще ги имаш утре.

— Чудесно. Защото залата е важно нещо за Брена, за нас, за Ардмор. Но дом… Това стои по-високо от всякакъв бизнес.

— Така е. И се отнася с еднаква сила и за нея, и за теб.

— Ако чуеш за нещо подходящо, ще ми дадеш ли знак?

Майк извади носна кърпичка да издуха носа си. Приятно му стана, че Шон напълни чашата му, без да го подканва.

— Непременно. — С присвити очи, малко блеснали от уискито, се загледа в брадичката на Шон. — Как ти е челюстта?

— Зверски ме боли.

Майк се разсмя чистосърдечно и чукна с чашата си тази на Шон.

— Е, значи съм постигнал нещо.

Докато Майк и Шон скрепяваха съюза си с уиски, Моли нямаше време да вдигне глава от задачи. Отне й близо час съчувствено да гали и утешава Мери Кейт; после я настани да подремне в леглото. Не чувстваше главата си твърде наред, но се задоволи само да попритисне слепоочията си с пръсти, та да пропъди болката, преди да се отправи към стаята на Брена.

Напомни си за желанието да има деца — и то няколко. Господ се оказа милостив. И тя му бе благодарна.

Но колко уморена се чувстваше!

Брена лежеше свита, със затворени очи. Седнала с кръстосани крака срещу нея, Алис Мей я милваше по главата. Настанилата се по-близо до възглавницата Пати бършеше сълзите й.

Като цяло гледката бе трогателна. В момента цялото сърце на отчаяно романтичната Пати кървеше за Брена. А Алис Мей, Бог да я благослови, не търпеше да гледа никое живо същество да изпитва болка.

Моли трябваше само да им направи знак да напуснат стаята.

— Искам да поговоря с Брена насаме.