Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Гидиън я притисна върху твърдия под и силните му ръце продължиха да шарят по нея. Клио изви гръб, когато й свали сутиена. Устните му се плъзнаха по гърдите й и тя изстена от удоволствие.

Тялото й беше истински пир за сетивата. Гладко и закръглено, с пищни гърди и безкрайно дълги крака. Искаше му се да го погълне още откакто я бе видял за първи път на сцената в мъжкия костюм и многозначителната усмивка на красивото лице.

Не можеше да мисли дали допуска грешка или не. Единствената мисъл в главата му беше, че изпитва силна нужда от нея.

Отново впи устни в нейните и се предаде на болката и удоволствието. Клио смъкна джинсите му и прокара нокти по бедрата му. Сърцето му лудо заби.

След миг той проникна дълбоко в нея. В същия момент тя свърши с бурен оргазъм.

— Господи! — извика Клио и отвори очи, потъмнели от изненада. — Господи, какво беше това?

— Не знам, но хайде да опитаме отново.

Тя потрепери, а Гидиън проникна още по-дълбоко в нея с бързи, почти жестоки тласъци. Чу как Клио си поема дъх и видя червенината по бузите й. После тя започна да се движи в ритъм с него.

В мига, когато Гидиън бе почти обезумял от удоволствие, Клио отново притисна устни в неговите.

Клио лежеше по корем на твърдия матрак. Дишането й се бе нормализирало, а бученето в ушите й се бе превърнало в приятно жужене.

Първото й сексуално преживяване бе на шестнадесет години, след една разправия с майка й. Беше позволила на Джими Мофет да направи онова, за която я молеше вече три месеца.

Земята не беше потреперила, но все пак Джими ставаше за любовник.

През изминалите оттогава единадесет години бе имала и по-добри, и недотам добри любовници и се бе научила да подбира. Знаеше какво й доставя удоволствие и как да помогне на един мъж да я задоволи.

Беше допускала и грешки, разбира се. Сидни Уолтър бе последната и най-скъпата от тях. Но като цяло, имаше нормален и здрав сексуален апетит и сравнително изтънчен вкус в избора на партньори в леглото.

Наистина апетитът й бе намалял значително по време на работата й като стриптийзьорка в „Там, долу“, но пък стриптийз клубовете показваха мъжете и секса откъм най-първичната им страна. А в същото време този опит вероятно бе направил вкуса й още по-изтънчен.

Поне така изглеждаше този път.

Гидиън Съливан знаеше не само как да накара земята да се раздвижи, но дори и да танцува меренге. И танго. И румба. Този тип беше истински Фред Астер в леглото.

Клио реши, че това ще внесе нещо ново и приятно в странното им делово партньорство.

Е, той не го смяташе за партньорство, но не беше прав. Важното беше какво мисли тя. А и тя криеше още един коз в ръкава си. Клио отвори очи и погледна чантата, която лежеше върху грозното шкафче. Да. А козът бе дама. Сребърна дама.

Клио възнамеряваше да е честна с Гидиън, когато му дойдеше времето. Може би. Но опитът я бе научил, че е разумно да пази някой скрит коз. Все пак не познаваше Гидиън толкова добре и ако му разкажеше за статуетката, той можеше да я гепи, както бе направил с обиците й.

По дяволите, тя наистина си харесваше обиците.

Разбира се, той не изглеждаше пълен кретен. Беше адски етичен, когато ставаше дума за секс, и Клио уважаваше това. Но парите бяха нещо друго. Едно беше да загрееш чаршафите с мъж, когото познаваш от по-малко от седмица, но съвсем друго бе да му се довериш относно потенциална златна мина.

Много по-разумно щеше да е да си мълчи и да изстиска още малко информация от него.

Клио се претърколи и го захапа за задника, тъй като й беше подръка.

— Не знаех, че ирландците са толкова издръжливи.

— Пием гинес, за да сме силни — промърмори той със затворени очи. — Господи, наистина имам нужда от една бира.

— Имаш доста добра фигура, готин — отбеляза тя и прокара пръст по крака му. — Тренираш ли?

— Фитнес ли имаш предвид? Не. Банда потни типове и зловещи машини.

— Тичаш ли?

— Когато бързам.

Тя се засмя и се плъзна по гърдите му.

— С какво се занимаваш в Ирландия?

— Имаме корабчета — отговори Гидиън и прокара пръсти през гъстата й, тъмна коса. — Туристически корабчета, рибарски също. Понякога разхождам туристи, друг път ловя риба, а повечето време поправям някое от проклетите корабчета.

— Това обяснява мускулите ти — погали го тя. — Разкажи ми нещо за орисниците.

— Вече ти разказах.

— Разказа ми само част от историята. Но това не ми обясни защо си толкова сигурен, че струват много пари, а и време, за да ги откриеш. Аз също имам инвестиция тук, а дори не знам кой, по дяволите, ме подгони в Прага.