Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Никога не съм виждал татко да пада на колене.

Айлин му намигна.

— Е, няма как да си виждал всичко, нали?

— Нараних я, мамо — каза Мълаки и остави картофите настрани. — Нямах право да действам по този начин.

— Вярно е, но пък не си започнал тази история с подобно нещо наум — утеши го Айлин и избърса ръцете си с кърпата за чинии. — Мислеше за семейството и за собствената си гордост. А сега трябва да мислиш и за нея. Следващия път, когато я видиш, ще знаеш какво да направиш.

— Тя няма да иска да ме види.

— Ако наистина вярвах, че синът ми ще се предаде толкова лесно, щях да го фрасна по главата с чука за пържоли. Нямам ли си достатъчно грижи с Гидиън и онази танцьорка?

— Гидиън си е добре. Поне все още си говорят с момичето.

— Мръсно копеле!

Е, да, говореше му. С нисък, заплашителен глас. А в следващия момент го халоса с юмрук в челюстта. Ударът просна Гидиън на мърлявия килим пред вратата на скапаната хотелска стая в последния мизерен хотел, където бяха отседнали.

Гидиън усети вкус на кръв, видя звезди посред бял ден и чу ангелски хор да звучи в ушите му.

Избърса устната си и се вторачи злобно в Клио, която стоеше по черен сутиен и бикини, а косата й още капеше от онова, което хотелът гръмко наричаше душ.

— Край — каза Гидиън и бавно се изправи. — За доброто на човечеството, сега ще трябва да те убия. Ти си заплаха за обществото.

— Хайде де — подкани го тя, като се залюля на пети и вдигна юмруци. — Опитай най-добрия си удар.

Искаше му се. О, Господи, как му се искаше. В продължение на пет кошмарни дни бе кръстосвал из Европа с нея. Беше спал в легла, пред които мизерните кушетки в младежките общежития, където бе спал по време на ваканцията си, след като завърши гимназия, приличаха на пухкави облаци. Беше търпял капризите, въпросите и оплакванията й.

Беше се постарал да не обръща внимание на факта, че споделя стаята си с жена, на която й плащаха, за да танцува гола, и чието тяло й осигуряваше добри пари. Беше се държал като изряден джентълмен, дори когато тя нарочно го провокираше.

Беше я хранил, а тя ядеше като ламя, и беше направил всичко възможно да й осигури най-добрия подслон, който скромните средства му позволяваха.

А как му се отплати? Фрасна го с юмрук в лицето.

Гидиън пристъпи към нея, отпуснал ръце безпомощно.

— Не мога да ударя жена. Неприятно ми е да го кажа, но не мога да го направя. А сега се разкарай.

— Не можеш да удариш жена — повтори тя, като повдигна брадичка предизвикателно. — Но нямаш проблеми да откраднеш от жена. Гепил си ми обиците.

— Точно така.

Не можеше да я удари, но я бутна силно настрани, за да може да влезе и да затръшне вратата.

— Получих двадесет и пет лири за тях. Ядеш за трима, а аз не бъкам от пари.

— Двадесет и пет? — възмутено изкрещя тя. — Платих триста шейсет и осем долара за тях, след тежък едночасов пазарлък на Пето Авеню. Ти си не само крадец, но и пълен тъпак.

— Е, нямам твоя опит в пазарлъците със заложни къщи.

Всъщност нямаше, но беше сигурна, че би се справила по-добре.

— Бяха осемнадесет карата. Италианско злато!

— А сега ще са риба и чипс в кръчмата и нощувка в тази дупка. Вечно дрънкаш, че трябва да сме партньори, а не допринасяш с нищо за съдружието.

— Можеше да ме попиташ.

— Да бе! И ти щеше да ми ги дадеш. Кой си взима шибаната чанта, когато влиза под душа?

Пълните й, съблазнителни устни се изкривиха.

— Да. И ти току-що ми доказа, че съм била права да постъпвам така.

Гидиън отвратено грабна една риза и й я метна.

— Облечи се, за бога. Прояви малко самоуважение.

— Предостатъчно се самоуважавам.

Беше забравила, че е по бельо. Пропускаше някои дребни подробности, когато темпераментът й се възпламенеше. Но сега, презрението в тона му я накара да хвърли ризата в другия край на стаята.

— Искам тези двадесет и пет лири.

— Няма да ги получиш. А ако искаш да ядеш, облечи се. Давам ти пет минути.

Той тръгна към банята. Беше адски глупаво от негова страна да й обръща гръб.

Клио се хвърли върху него. Обви дългите си крака като стоманени обръчи около кръста му, хвана го за косата и дръпна главата му назад. Пред очите му заиграха цветни петна.

Гидиън се завъртя и се опита да я отхвърли. Клио се държеше здраво и успя да обвие ръка около гърлото му. Той се уплаши, че ще се задуши, протегна ръка и също я хвана за косата. Изпита невероятно задоволство, когато чу воя й.

— Пусни ме! Пусни ми косата!

— Ти пусни моята — изхъхри той. — Веднага. Въртяха се в кръг, като всеки ругаеше ожесточено и скубеше другия. Гидиън се удари в леглото и загуби равновесие. Приземи се върху нея и й изкара въздуха. Преди Клио да успее да се съвземе, той се обърна и я прикова под себе си.