Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Показал си я на Анита!

— Отначало не. Разказах й за нея. А и защо да не го направя? — попита той и се ядоса отново. — За нея се говореше, че е експерт в това отношение и уважавана делова дама. Не й разказах цялата история веднага, но в следващите няколко дни…

Той замълча и се изчерви.

— Да. Мога да запълня празните места — каза Тия, като изпита перверзно удоволствие от мисълта, че тя не е единствената глупачка, оставила се да бъде заслепена от хормоните си. — Анита е много красива.

— Тя е бяла акула.

В гласа му се долавяше горчивина заради жената, която го бе измамила, и заради другата, която стоеше кротко пред него.

— Е, тя изтръгна предостатъчно неща от мен, преди да забележа острите й зъби. Дойде в хотела ми, за да види статуетката. Решила, че така е най-добре. Естествено, аз се съгласих, тъй като Анита вече бе проявила сериозен личен интерес към мен. Тя използва секса така, както другите жени червилото — промърмори Мълаки. — А аз, като последен глупак, й дадох статуетката.

Тия се замисли за Анита Гай. Умна, секси, самоуверена. Хищна. Да, можеше да разбере защо дори един умен мъж се превръщаше в глупак покрай нея.

— Без разписка ли й я даде?

— Може би щях да се сетя да й поискам разписка, ако в този момент не разкопчаваше панталона ми. Правихме секс и пихме вино. Или по-точно аз пих вино. Кучката сигурно беше сложила нещо в него, защото се събудих чак следобед на следващия ден. Тя беше изчезнала, а също и орисницата.

— Упоила те е?

Мълаки усети недоверието й и стисна зъби.

— Няма начин иначе да спя над дванадесет часа само заради едно чукане и две чаши вино. Аз самият не можах да повярвам отначало. Отидох до „Морнингсайд“, но ми казаха, че била заета. Оставих й няколко съобщения там, а също и в хотела й. Тя изобщо не ми отговори. Най-после успях да се свържа с нея, след като се беше върнала в Ню Йорк. Каза ми, че нямала представа кой съм и за какво говоря и ме помоли да не я безпокоя отново.

Не й беше лесно да прогони картината с Мълаки и Анита в хотелското легло, но се налагаше да го направи, за да може да разсъждава трезво.

— Значи Анита Гай от „Антики Морнингсайд“ те е упоила, след като е преспала с теб, откраднала е от теб, а после е отрекла, че въобще някога те е виждала?

— Току-що го казах, нали? Направи ме на пълен глупак. Използва секса и се престори, че държи… — Мълаки замълча, когато видя повдигнатите вежди на Тия.

— Да, ужасно е, нали?

— Сега не беше същото — отговори той притеснено. — Въобще не беше същото.

— Само защото не стигнахме до… чукането. Но това не променя нито намерението, нито резултата. Можеше да се приближиш към мен директно и честно, но ти предпочете другия начин.

— Така е. Не можех да знам дали не си пресметлива като Анита. А и как можех да съм сигурен, че нямаше да ти хрумне да поискаш статуетката за себе си?

Мълаки вдигна ръце безпомощно. Онова, което му се беше струвало разумно и необходимо преди, сега изглеждаше нечестно и ужасно грозно.

— Може да не сме получили статуетката по най-почтения начин, Тия, но тя е в семейството ни от почти деветдесет години. А когато научихме, че фигурките са три и какво означава това, нещата се промениха. Искаме да си върнем онова, което ни принадлежи, а за другите… По дяволите, говорим за адски много пари. Невероятна сума. Бихме могли да я използваме добре. Ирландия е в подем в момента и ако имаме повече капитали, бихме могли да разширим бизнеса си.

— Бизнеса с корабоплаването? — сухо запита Тия и забеляза, че Мълаки се изчерви.

— Е, все пак са корабчета. Правим туристически обиколки от Коув до Кинсейл. А и се занимаваме с риболов. Просто си мислех, че ще се чувстваш по-удобно с мен, ако съм от твоя кръг.

— Значи ме смяташ за доста повърхностна.

Мълаки въздъхна и я погледна в очите.

— Очаквах, че си такава, но сгреших.

— И тази вечер щеше да дойдеш тук и да си легнеш с мен. Това е адски подло. Отвратително е! Използва ме още от самото начало. Бях само средство за постигане на целта ти, сякаш не съм човек и не изпитвам чувства. Никога въобще не си се интересувал от мен.

— Не е вярно! — извика Мълаки, като се приближи стремително към нея и я хвана за ръцете. — Не мога да ти позволя да мислиш така.

— Когато дойде при мен за първи път, усмихна се и ме покани да отидем на разходка, това не означаваше нищо за теб. Аз не означавах нищо за теб. Искаше само да видиш дали би могъл да ме използваш. Нищо повече.

— Не те познавах. Отначало ти беше само едно име. Само една възможност. Но…