Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Мълаки въздъхна.

— Не съм женен и не се интересувам от парите ти. Що се отнася до връзката, мислих доста по въпроса, но ще трябва да променя плановете си за вечерта, ако фактът, че ще те вкарам в леглото, ще те остави с разбито сърце, без грош и с мисълта за самоубийство.

— Господи! — изстена Тия и затвори очи. — Защо просто не ме застреляш и не ме спасиш от самоокайване?

— А защо вместо това не пропуснем вечерята и не отидем в апартамента ти, за да се любим? — попита Мълаки и й се усмихна, когато тя отвори очи. — Обещавам ти, че когато приключим, няма да имаш желание да скочиш през прозореца.

Тия се изкашля нервно. Изпитваше огромно желание да се наведе и да го целуне.

— Ще искам писмено обещание.

— Ще ти го дам с радост.

— О, това е Тия Марш, нали? Дъщерята на Стюарт Марш.

Беше глас, който Мълаки никога нямаше да забрави. Пръстите му стиснаха конвулсивно китката на Тия, когато той вдигна очи и срещна ослепителната усмивка на Анита Гай.

Силните пръсти на Мълаки накараха Тия да подскочи. Тя бързо забрави за тях, притеснена от факта, че не можеше да си спомни името на жената, която й се усмихваше толкова широко, че я хвърли в паника.

— Здравейте — промълви Тия, като се мъчеше упорито да направи връзката. — Как сте?

— Чудесно, благодаря. Надали ме помните. Аз съм Анита Гай, една от конкурентките на баща ви.

— Разбира се.

Заля я вълна на облекчение, в която се прокраднаха противоречиви емоции. Мълаки отпусна леко пръстите си, но все още я държеше за китката. Очите на Анита грееха като слънца, а придружителят й изглеждаше любезно отегчен.

Тия се зачуди дали задушаващото напрежение, което изпитваше, бе в резултат на светската й непохватност или на нещо друго.

— Радвам се да ви видя. Това е Мълаки Съливан, госпожице Гай — започна Тия, като се обърна към Мълаки. — Антики… всъщност… — Тия едва сдържа стона си, когато Мълаки отново стисна ръката й. — Тя е една от най-прочутите търговки на антики в Щатите — завърши Тия притеснено.

— Ласкаете ме. Приятно ми е да се запознаем, господин Съливан.

В гласа на Анита имаше смях, но тонът й накара Тия да потрепери.

— И вие ли се занимавате с антики?

— Не.

Едносричната дума прозвуча рязко като плесница. Анита само изхъмка и леко докосна рамото на Тия.

— Масата ни е готова и няма да ви задържам. Трябва да обядваме заедно, Тия. Прочетох последната ти книга и я намирам великолепна. Бих искала да я обсъдя с теб.

— Разбира се.

— Предай много поздрави на родителите си — добави Анита, хвърли последен развеселен поглед на Мълаки и се отдалечи.

Тия издърпа ръката си от неговата и взе чашата с вода, за да успокои пламналото си лице.

— Познавате се.

— Какво?

— Недей — спря го тя, като остави чашата и сви ръце в скута си. — Сигурно и двамата ме смятате за пълна глупачка. Тя не ми е казвала и две думи някога. Жени като нея не забелязват такива като мен. Не мога да й бъда конкуренция.

Кръвта му кипеше и му пречеше да разсъждава трезво.

— Това е абсурдно!

— Престани — повтори Тия и въздъхна. — Познавате се. Ти беше изненадан и ядосан, когато тя застана до нас. И се страхуваше да не спомена орисниците.

— Сериозно заключение за толкова кратка среща.

— Хора, които обикновено стоят отзад, развиват отлични способности за наблюдение — каза Тия, без да го погледне. — Права съм, нали?

— Да. Тия…

— Тук не е мястото, където да обсъждаме подобен проблем — каза тя решително и също така решително се отдръпна, когато Мълаки докосна ръката й. — Искам да ме заведеш у дома.

— Добре — кимна той и махна на келнера. — Съжалявам, Тия, това е…

— Не искам извинения. Искам обяснение — спря го Тия и се надигна с разтреперани крака. — Ще те чакам отвън.

Тя не проговори в таксито, което всъщност беше добре дошло. Мълаки се нуждаеше от време да помисли, за да реши как и откъде да започне. Трябваше да предвиди, че Анита ще се намеси. Трябваше да очаква, че тя ще предприеме някакъв ход. Бе загубил ценно време. Направо го беше прахосал, тъй като му бе приятно да е с Тия и не я бе притиснал силно, за да постигне целта си.

А и защото колкото повече я опознаваше, толкова повече му се искаше да бе подходил по друг начин, вместо да се оплете в лъжи.

Но Тия беше разумна жена. Той просто трябваше да я накара да разбере как стоят нещата.

Тя пренебрегна протегнатата му ръка, когато слизаше от таксито, и тръгна към входа, без да го погледне. Мълаки се почувства ужасно зле. Когато стигнаха до апартамента й, той се подготви да бъде прогонен, но Тия влезе, остави вратата отворена и отиде до прозореца, сякаш все още се нуждаеше от въздух.