Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Само Господ знае — промърмори Тили под носа си, после намигна на Тия и излезе от стаята.

Алма въздъхна и седна.

— Нервите ми не са много добре напоследък — призна тя. — Знам, че според теб пътуването бе полезно за кариерата ти, но никога не си отсъствала от дома толкова дълго.

Докато наливаше чая, Тия си помисли, че според доктор Лоуенстайн това бе част от проблема й.

— Е, вече съм си у дома. А пътуването беше чудесно. Лекциите ми се радваха на голяма посещаемост, а и направих чудесна реклама на новата си книга. Мамо, запознах се с един мъж…

— Мъж? Запознала си се с мъж? — извика Алма разтревожено. — Какъв мъж? Къде? Тия, знаеш много добре колко опасно е за една млада жена да пътува сама. А какво остава да води разговори с непознати мъже.

— Мамо, не съм малоумна.

— Не, но си доверчива и наивна.

— Да, права си, затова, когато той ме покани да отида в хотела му, за да обсъдим съвременното звучене на Омир, аз тръгнах като агне на заколение. Той ме изнасили, после ме предаде на партньора си, който също си поигра с мен. Сега съм бременна и не знам кой от двамата е бащата.

Тия не знаеше защо издрънка всичко това и как въобще думите бяха изскочили от устата й. Почувства начален пристъп на главоболие, когато Алма пребледня и се хвана за гърдите.

— Съжалявам, съжалявам. Не трябваше да го казвам. Просто ми се иска да повярваш в здравия ми разум. Виждам се с един чудесен човек. Имаме интересна връзка, която стига чак до Хенри Уайли.

— Не си бременна?

— Не, разбира се. Само се виждам с човек, който споделя интереса ми към древногръцката митология. А и един от неговите прадеди е пътувал на „Лузитания“. Но е оживял.

— Женен ли е?

— Не! — извика Тия и скочи нервно. — Не бих се срещала с женен мъж.

— Да, ако знаеш, че е женен — отвърна Алма. — Къде се запозна с него?

— Той посети една от лекциите ми, а после имаше работа тук, в Ню Йорк и ми се обади.

— Каква работа?

Тия раздразнено опипа косата си. Струваше й се ужасно тежка, сякаш смазваше мозъка й.

— Корабоплаване. Мамо, важното е, че докато говорехме за древните гърци и „Лузитания“, стана дума за трите орисници. Статуетките. Чувала си татко да ги споменава, нали?

— Не, мисля, че не съм, но някой ме разпитваше за тях онзи ден. Кой ли беше?

— Някой те е разпитвал за тях? Странно…

— Не мога да се сетя — раздразнено каза Алма. — Беше на някакво светско събиране, на което насила ме заведе баща ти, макар да не се чувствах добре. О, да! Онази жена Гай — спомни си Алма. — Анита Гай. Според мен е доста неприятна. И има защо. Омъжи се за четиридесет години по-стар мъж само заради парите му, независимо какво твърдят някои. Разбира се, тя успя да заблуди баща ти. Жени като нея винаги заблуждават мъжете. Глупакът твърди, че била много добра в бизнеса. Била полезна за антикварното дело. Ха! Докъде бях стигнала? Не мога да се съсредоточа. Толкова съм разсеяна.

— Какво те пита тя?

— О, за бога, Тия, неприятно ми е да говоря с тази жена, така че не можеш да очакваш да помня някакъв досаден разговор за глупави статуетки, за които никога преди не съм чувала. Ти просто се опитваш да промениш темата. Кой е този мъж? Как се казва?

— Съливан. Мълаки Съливан. От Ирландия е.

— Ирландия? Не знам нищо кой знае какво за Ирландия.

— Това е остров. На северозапад от Англия.

— Не бъди саркастична. Не ти отива. Какво знаеш за него?

— Знам, че ми е приятна компанията му, а и на него моята.

Алма въздъхна страдалчески — едно от най-силните й оръжия.

— Но не знаеш нищо за семейството му, нали? Е, сигурна съм, че той знае за твоето. Убедена съм, че е наясно с предците ти. Ти си богато момиче, Тия. Живееш сама, което ужасно ме тревожи, и си идеалната мишена за безскрупулни типове. Корабоплаване? Ще видим дали е така.

— Не смей! — рязко каза Тия и Алма изненадано се отпусна назад в креслото си. — Не го прави. Няма да го проучваш. Няма отново да ме унизиш по този начин.

— Да те унизя? Как можеш да кажеш такова нещо? Ако имаш предвид онзи… онзи учител по история… Е, той нямаше да се ядоса и разстрои толкова, ако нямаше какво да крие. Една майка има право да се грижи за благополучието на единственото си дете.

— Единственото ти дете е вече на тридесет години, мамо. Невъзможно ли ти се струва, че по каприз на съдбата един привлекателен, интересен и интелигентен мъж може да иска да се вижда с мен, тъй като ме намира за привлекателна и интересна? Трябва ли да има някакъв скрит мотив? Толкова ли съм загубена, че никой мъж да не иска нормални и естествени отношения с мен?