Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Тия спря пред вратата на майка си и почука.

— Влез, Тили.

В момента, когато Тия отвори, настроението й се развали. Тя усети слабия мирис на розмарин, което означаваше, че майка й преживява една от тежките си сутрини. Макар стъклата на прозорците да бяха специално обработени, за да не пропускат ултравиолетови лъчи, завесите бяха спуснати. Още един лош знак.

Алма Марш лежеше на една от кушетките „Рекамие“, скрила очите си под тъмна маска.

— Мисля, че започва едно от ужасните ми главоболия, Тили. Не трябваше да се мъча да отговарям на цялата тази кореспонденция наведнъж. Но какво можех да направя? Хората ти пишат и ти нямаш друг избор, освен да им отговориш. Би ли ми дала отварата от лайка? Вероятно бих могла да се предпазя от пристъп.

— Мамо, аз съм, Тия. Сега ще ти дам отварата.

— Тия? — извика Алма и свали маската. — Детето ми! Ела да ме целунеш, скъпа. Това е най-доброто лекарство.

Тия се приближи до нея и я целуна по бузата. После си помисли, че макар и да се чувстваше зле, майка й изглеждаше перфектно както винаги. Косата й, почти същия деликатен нюанс като тази на дъщеря й, беше лъскава и обрамчваше лице като от старинна миниатюра. Нежно и красиво, без всякакви бръчки. Макар и доста слабо, тялото й бе облечено в мека розова блуза и отлично скроен панталон.

— Ето, вече се чувствам по-добре — каза Алма със смела усмивка и се надигна да седне. — Толкова се радвам, че вече си у дома, Тия. Нямах и една спокойна минутка, докато отсъстваше. Ужасно се тревожех за теб. Надявам се, че си взимала витамините си и не си пила вода от чешмата. А също и че си настоявала за апартаменти за непушачи в хотелите, макар всички да знаем, че не са особено стриктни в това отношение. Само влизат в стаята след някой ужасен човек и пръскат с препарати, за да обезмирисят, а канцерогенните вещества си остават във въздуха. Дръпни завесите, скъпа, едва те виждам.

— Сигурна ли си?

— Не мога да се глезя повече — геройски каза Алма. — Имам да върша безброй неща днес. А сега, след като си тук… Е, ще си оставим време да се видим на спокойствие, а ще поработя усърдно по-късно. Ти сигурно си изтощена. За деликатен организъм като твоя пътуванията са цяло изпитание. Искам веднага да отидеш на пълен медицински преглед.

— Добре съм — отвърна Тия и се насочи към прозорците.

— Когато имунната система е застрашена, както е твоята в момента, понякога минават няколко дни преди симптомите да се проявят. Моля те, иди на лекар. Поне заради мен.

— Разбира се — съгласи се Тия, като дръпна завесите и изпита облекчение, когато слънчевата светлина нахлу в стаята. — Не се тревожи. Грижих се чудесно за себе си.

— Дори и да е така, не можеш… — започна Алма, но млъкна рязко, когато Тия се обърна. — Господи, толкова си зачервена! Да нямаш температура?

Тя скочи от леглото и залепи ръка на челото на Тия.

— Да, струва ми се, че гориш. О, знаех си! Знаех си, че ще пипнеш някакъв чуждестранен бацил!

— Нямам температура. Сгорещих се леко по време на разходката дотук.

— Ходила си пеша? В тази жега! Искам да седнеш. Седни ето тук. Обезводнена си, а това създава опасност от инфаркт.

— Не съм обезводнена — отвърна Тия, като си помисли, че след всичко това наистина може да усети замайване. — Напълно съм добре. Никога не съм се чувствала по-добре.

— Една майка знае тези неща — каза Алма и накара Тия да седне, сетне тръгна към вратата. — Тили! Донеси ни кана с лимонада и студен компрес. После се обади на доктор Риалто. Искам веднага да прегледа Тия.

— Нямам нужда от лекар.

— Не бъди упорита.

— Не съм — отговори Тия и усети леко раздразнение. — Мамо, моля те, седни, преди главоболието ти да се е усилило. Тили ще ни донесе нещо студено за пиене. Обещавам ти, че ако се почувствам зле, веднага ще се обадя на доктор Риалто.

— Е, каква е тази суматоха? — попита Тили, като влезе в стаята с табла.

— Тия е болна. Трябва само да я погледнеш, за да разбереш, но не иска да я прегледа лекар.

— На мен пък ми изглежда съвсем добре. Цъфти като роза.

— Това е треска.

— О, стига, госпожице Алма, момичето просто е позачервило бузи, това е всичко. Седнете и пийнете малко чай с лед. Приготвила съм от жасминовия — вашия любим чай. Нося ви и чудесно грозде.

— Изми ли го с антитоксичния разтвор?

— Разбира се. Ще ви пусна и Шопен — добави тя, като остави таблата. — Съвсем тихо. Знаете, че това винаги успокоява нервите ви.

— Да, така е. Благодаря ти, Тили. Какво бих правила без теб?