Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Мълаки се намръщи. Според него, едно дванадесетгодишно момиче трябваше да си помисли точно това. Приключението и романтиката биха превърнали историята в идеалната фантазия на едно приковано в леглото дете.

— А след това бях прекалено увлечена в митологията, за да мисля за предмети на изкуството. Това е специалността на баща ми. Аз съм безнадеждна, не притежавам никакъв бизнес нюх — не разбирам нищо от цифри или хора. Ужасно разочарование съм за татко.

— Не е възможно.

— Възможно е, но е много мило от твоя страна да го отречеш. „Антики Уайли“ плати образованието, начина ми на живот, уроците ми по пиано, а аз не се отплатих с нищо. Предпочитам да пиша книги за въображаеми същества, отколкото да приема отговорностите и товара на наследството си.

— Писането на книги на митологична тема е изкуство, а и уважавана професия.

— Не и ако си на мястото на баща ми. Той ме смята за безнадежден случай, а тъй като все още не съм намерила мъж, с чиято помощ да му осигуря внук, той се страхува, че след като се пенсионира, „Уайли“ ще премине в чужди ръце.

— Една жена не е задължена да ражда само заради проклетия семеен бизнес.

Тия примигна, когато долови раздразнението в гласа му.

— „Уайли“ не е само бизнес, а традиция. О, Господи, не трябваше да пия толкова много вино. Говоря глупости.

— Не е вярно.

Той плати на шофьора и слязоха от таксито.

— Не трябва да се тревожиш толкова дали ще доставиш удоволствие на баща си, след като той не те оценява по достойнство.

— О, той не е…

Тия се зарадва на здравата ръка на Мълаки, която й помогна да слезе от таксито. Виното я караше да се чувства така, сякаш някой бе отделил крайниците й от тялото.

— Той е чудесен човек. Невероятно мил и търпелив.

Просто се гордее с „Уайли“ прекалено много. Ако имаше син или дъщеря с по-добри бизнес способности, нямаше да му е толкова трудно.

— Но нишката на живота ти е вече запредена, нали? — каза той, като я поведе към асансьора. — Ти си такава, каквато си.

— Баща ми не вярва в съдбата — отвърна Тия, като тръсна косата си и се усмихна. — Но вероятно би се заинтересувал от орисниците. Сигурно би било чудесно, ако се заема с проучвания и успея да открия една от тях. Или две. Разбира се, те не са особено ценни, ако не са в комплект.

— Може би трябва отново да прочетеш дневника на Хенри.

— Прав си. Чудя се къде ли е.

Тия се засмя весело, когато стигнаха до вратата на апартамента й.

— Прекарах великолепно. Вече бяхме два пъти заедно, и то на два различни континента. Чувствам се като истински космополит.

— Да се видим утре — предложи той, като плъзна ръка по гърба й.

— Добре — отговори Тия, а очите й запърхаха, когато Мълаки я привлече към себе си. — Къде?

— Където и да е — промърмори той и притисна устни към нейните.

За един мъж е съвсем просто да задълбочи целувката, когато жената се разтапя. Лесно му е да вземе колкото си иска, когато тя въздиша и обвива ръце около него.

А когато му отвръща с нежност, топлота и мекота, му е невъзможно да не поиска повече.

Би могъл да получи много повече. Просто трябваше да отвори вратата й и да влезе вътре с нея. Тя вече мъркаше нежно, а кожата й бе настръхнала.

Но Мълаки не можа да го направи. Тия бе доста пийнала и прекалено уязвима. А още по-лошо бе, че желанието му към нея бе много по-силно, отколкото му се искаше.

Той я отпусна и внезапно осъзна, че плановете му току-що бяха понесли сериозен удар. А когато очите й, натежали и замъглени, се отвориха, Мълаки реши, че положението се е усложнило неимоверно.

— Прекарай целия ден утре с мен.

Тия имаше чувството, че се рее в облаците.

— Не трябва ли да работиш?

— Прекарай деня с мен — повтори той и макар да изпитваше угризения, я притисна към вратата и я целуна страстно. — Кажи да.

— Да. Какво?

— В единадесет. Ще бъда тук в единадесет. Влизай вътре, Тия.

— Къде да вляза?

— Вътре.

Господ да ми е на помощ, помисли си той.

— Вътре — повтори Мълаки и пъхна ключа в ключалката. — По дяволите, още веднъж! — извика той, като я дръпна към себе си и я зацелува лудо. — Заключи вратата — нареди й той и я побутна навътре, а после бързо затвори вратата, преди да е променил решението си.

Тия не беше сигурна дали любопитството или страстта я накараха да потърси стария дневник. Но което и от двете да беше, то бе достатъчно силно, за да я накара да се изправи срещу майка си на следващия ден.

Тя искрено я обичаше, но всяка среща с Алма Марш й действаше на нервите. Вместо да рискува да се качи в някое пълно с микроби такси, Тия измина пеша осемте пресечки до красивата старинна къща, където бе прекарала детството си. Чувстваше се толкова енергична и изпълнена с радост последните два дни в компанията на Мълаки, че дори не си помисли за алергията си от пухчетата на тополите.