Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Същото чувство за вина я накара да се огледа наоколо и да се намръщи. Майка й щеше да види, че бе мързелувала в продължение на три дни. Нямаше да я критикува или пък щеше да маскира критиката си зад загриженост. А това щеше да накара Тия да се чувства като разглезено, мързеливо дете.

А още по-лошо щеше да е, ако майка й усетеше, че е настинала, нещо, в което Тия вече бе напълно сигурна. Тогава щеше да настъпи абсолютна суматоха.

Тия надникна примирено през шпионката и възкликна.

Не беше майка й.

Притеснена, тя оправи косата си с ръка и отвори вратата на мъжа, за когото бе почти сигурна, че съществува само във въображението й.

— Здрасти, Тия.

Дори и Мълаки да намираше за странно, че Тия е по пижама в три следобед, усмивката му не го показваше.

— Ъъъ…

Нещо у него сякаш караше бушоните в мозъка й да прегряват. Тя се зачуди дали предизвиква някаква химична реакция у нея.

— Как…

— … те намерих? — довърши той вместо нея.

Мълаки забеляза, че Тия изглежда доста бледа и сънена. Тази жена определено се нуждаеше от свеж въздух и слънце.

— Открих те в указателя. Трябваше да ти звънна, но минавах оттук.

— О. Добре. Аха.

Езикът й отказваше да сглоби повече от една дума. Тия махна безпомощно с ръка, за да го покани вътре и вече бе затворила вратата зад него, когато си спомни, че е по пижама.

— Аз само…

— Предполагам, че се възстановяваш от пътуването. Сигурно е чудесно да си у дома.

— Да. Аз… аз не очаквах гости. Ей сега ще се преоблека.

— Не, недей — спря я той и я хвана за ръката, преди тя да успее да избяга. — Изглеждаш чудесно и няма да се задържам дълго. Тревожех се за теб. Неприятно ми беше, че се наложи да те оставя толкова бързо. Откриха ли кой е влизал в хотелската ти стая?

— Не. Не откриха. Или поне засега. Не успях да ти благодаря за това, че остана с мен през цялото време.

— Иска ми се да бях направил повече. Надявам се, че останалата част от пътуването ти е минала добре.

— Да, но се радвам, че свърши.

Тя се зачуди дали трябваше да му предложи питие. Но пък как можеше да го направи, когато бе по пижама?

— Ти… отдавна ли си в Ню Йорк?

— Току-що пристигнах. По работа.

Мълаки забеляза, че завесите бяха спуснати. Стаята беше тъмна като пещера, с изключение на малката лампа до канапето. Но онова, което се виждаше, бе спретнато като в църква и красиво, успокояващо като обстановка.

Каквато беше и самата Тия, въпреки строгата си пижама от фин памук.

Това го накара да се усмихне отново. Мълаки осъзна, че наистина се радваше да я види.

— Исках да видя как си — каза той. — Мислех за теб през последните няколко седмици.

— Наистина ли?

Тя изглеждаше толкова изненадана от думите му, че той се усмихна още по-широко.

— Да, наистина. Би ли искала да вечеряме заедно днес?

— Да вечеряме? Днес?

— Знам, че те каня в последния момент, но ако не си заета, бих искал да вечеряме заедно. Днес. Е, в краен случай и утре. Веднага щом си свободна.

Тия би сметнала всичко това за халюцинация, но усещаше лекия аромат на афтършейва му. Нямаше как да халюцинира и миризма.

— Нямам никакви планове — отговори тя.

— Чудесно! Да мина ли да те взема към седем? — попита той, като пусна ръката й и благоразумно реши да се оттегли, преди тя да измисли някакво извинение. — Очаквам вечерята ни с нетърпение.

Тия застина на място, вторачена в него, а той напусна тихо апартамента.

— Това е само една вечеря, Тия. Успокой се.

— Кари, помолих те да дойдеш и да ми помогнеш, а не да ме съветваш да направя невъзможното. Какво ще кажеш за това? — попита Тия, като извади тъмносин костюм от гардероба.

— Не.

— Какво не му е наред?

— Всичко.

Кари Уилсън, елегантна брюнетка с кожа като разтопен карамел и черни очи, наклони глава.

— Върши работа, ако отиваш да докладваш пред борда на директорите новата фискална политика. Но е абсолютно неподходящ за романтична вечеря.

— Не съм казвала, че вечерята ще е романтична.

— Излизаш с красив ирландец, с когото си се запознала в Хелзинки. С човека, останал до теб по време на полицейското разследване и появил се на прага ти в Ню Йорк веднага след пристигането си в Щатите.

Гласът на Кари прозвуча като откос от картечница и тя се просна на леглото.

— Положението би могло да е по-романтично само ако той се бе появил на бял кон с кръвта на дракона по меча си.

Тия въздъхна.

— Искам само да изглеждам привлекателна.

— Скъпа, ти винаги си привлекателна. Хайде сега да направим нещо по-предизвикателно — каза тя, като скочи от леглото и пъхна глава в гардероба на Тия.