Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Кари беше брокер на борсата. Брокерът на Тия. През шестте години, в които се познаваха, бяха успели да станат приятелки. Кари въплъщаваше идеята на Тия за модерната, независима жена от типа, който по принцип я ужасяваше. Но страховете й траяха само докато откри, че и двете се интересуват от алтернативна медицина и италиански обувки.

Тридесетгодишна, разведена, преуспяла в кариерата, Кари се срещаше с интересни мъже, можеше да анализира индекса Дау Джоунс или Кафка авторитетно и всяка година отиваше на почивка сама, като избираше мястото, забождайки напосоки карфица в атласа.

Нямаше човек, на когото Тия да се доверява повече по отношение на финанси, мода или мъже.

— Ето, класическата малка черна рокля — каза Кари, като извади семпла рокля без ръкав. — Трябва само да я направим малко по-секси.

— Не търся секс.

— От години вече ти повтарям, че това ти е основният проблем.

Кари извади глава от гардероба и огледа Тия проницателно.

— Иска ми се да имахме повече време. Щях да звънна на фризьора ми и да го накарам да те смести между клиентките си.

— Знаеш, че не ходя във фризьорски салони. Всички онези химикали и косми, които хвърчат наоколо. Не знаеш какво можеш да хванеш.

— Единственото, което можеш да получиш там, е добра прическа. Казвам ти, наистина ще откриеш лицето си и ще подчертаеш скулите и очите си, ако разкараш цялата тази коса от главата си.

Кари метна роклята на леглото, после хвана дългата коса на Тия в ръката си.

— Позволи ми да го направя.

— Не и докато съм още с акъла си — усмихна се Тия. — Само ми помогни да изкарам вечерта, Кари. А после той ще се върне в нормалното си русло.

Кари се надяваше, че няма да стане така. Според нея животът на приятелката й бе прекалено нормален.

Мълаки реши, че цветята са подходящи. Розови рози. Тия имаше вид на жена, която би харесала рози. Страхуваше се, че му се налага да я попришпори и съжаляваше за това. Тия беше от жените, които сваляш бавно и нежно. А и това би му доставило голямо удоволствие.

Но не можеше да отдели толкова време. Въобще не беше сигурен дали трябва да предприеме това пътуване, особено преди завръщането на Гидиън. Фактът, че Анита бе успяла да открие госпожица Толивър, го тревожеше.

Дали отново беше по петите им или просто пътищата им се пресичаха? При всички положения, той бе абсолютно сигурен, че Анита скоро щеше да се заеме с Тия. Ако вече не го беше направила, разбира се.

Налагаше се да действа бързо и да привлече Тия на своя страна, преди Анита да обърка нещата.

И ето, сега стоеше с дузина рози пред вратата на наследницата на Уайли, докато брат му беше, един Господ знае къде, с наследницата на Уайт — Смит.

Би предпочел да отиде и да срита вратата на Анита с всичка сила. И щеше да го направи, ако не беше обещал на майка си, която не искаше големият й син да гние в чужд затвор, да се въздържа.

Все пак, да прекараш вечерта в компанията на хубава жена, бе по-приятно, отколкото да влачиш някого из цяла Европа както правеше Гидиън в момента.

Мълаки почука, изчака и остана като зашеметен, когато Тия му отвори.

— Изглеждаш прекрасно! — възкликна той.

Тия се въздържа да не подръпне надолу малката черна рокля, която Кари безмилостно бе скъсила с пет сантиметра. Кари бе избрала и дългия като за опера наниз от перли и бе отговорна за прическата й. Сега Тия имаше леко къдрав бретон, а останалата коса падаше като водопад по гърба й.

— Благодаря ти. Цветята са чудесни.

— Реших, че са най-подходящите за теб.

— Би ли искал да седнеш? Да пийнеш нещо, преди да тръгнем? Имам малко вино.

— Да, благодаря ти.

— Ще отида да сложа цветята във вода.

Тия си забрани да споменава, че вероятно бе наследила алергията на майка си към рози и вместо това извади старинна кристална ваза „Бакара“ от бюфета. После занесе цветята в кухнята и ги остави настрани, докато вадеше бутилката с бяло вино, която бе отворила за Кари.

— Харесвам апартамента ти — каза Мълаки зад нея.

— Аз също.

Тия сипа чаша вино и се обърна, за да му я подаде. Мълаки бе застанал по-близо до нея, отколкото очакваше и тя едва не изсипа чашата върху гърдите му.

— Благодаря. Мисля, че най-неприятното при пътуванията е, че собствените ти неща са далеч от теб. Нещата, които те успокояват.

— Да — кимна тя и въздъхна леко. — Точно така е.

Тия реши да се заеме с нещо, за да се успокои, затова напълни вазата с вода и започна да подрежда розите една по една.

— Това беше причината да ме завариш по пижама днес следобед. Радвах се, че съм у дома. Всъщност ти си първият човек, с изключение на шофьора на лимузината, с когото говорих, откакто съм се върнала.