Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Цялата работа е много сложна, Тия.

— Да. Обикновено е така с лъжите и измамите.

Беше имала достатъчно време да помисли. Съсредоточаването върху загадката й помагаше да се дистанцира от болката.

— Всичко е свързано с орисниците. Ти и госпожица Гай ги искате. А аз съм връзката. Тя се е заела с родителите ми, а ти… — Тия се обърна към него със студен поглед. — Ти трябваше да поработиш върху мен.

— Не е така. Ние с Анита не сме партньори.

— О — кимна Тия, — значи сте конкуренти. Работите един против друг. Да, това е по-логично. Имате ли и любовни разправии?

— Господи — изстена Мълаки и разтри лицето си с ръце. — Не. Чуй ме, Тия, тя е опасна жена. Безмилостна и абсолютно безскрупулна.

— А ти страдаш от скрупули? Предполагам, че точно скрупулите са те накарали да ме подмамиш далеч от хотела ми в Хелзинки и да прекараш цялата вечер в опити да ме очароваш и да ме накараш да повярвам, че се интересуваш от мен, за да дадеш възможност на съучастника си да проникне в хотела и да претърси стаята ми. Наистина ли вярваше, че нося със себе си нещо, свързано с орисниците?

— Нямам нищо общо с влизането с взлом в стаята ти. Това е била Анита. Аз не съм престъпник.

— О, извини ме. Значи си само лъжец?

Мълаки сдържа гнева си. Какво право имаше да й се ядосва?

— Не мога да отрека, че те излъгах. Съжалявам за това.

— О, съжаляваш? Е, тогава всичко е съвсем различно. Всичко е простено.

Мълаки пъхна ръце в джобовете си и стисна юмруци. Жената срещу него не беше милото, сладко и леко невротизирано създание, което му бе влязло под кожата. Тази жена бе леденостудена, разгневена и по-сурова, отколкото бе смятал за възможно.

— Искаш ли обяснение или предпочиташ само да ме ругаеш?

— Бих предпочела първото, а за второто си запазвам правото за по-късно.

— Добре. Можем ли да седнем?

— Не.

— Щеше да е по-лесно, ако първо ме бе наругала, за да си излееш гнева — промърмори той. — Казах ти част от истината.

— Ще ти се наложи да чакаш доста дълго, за да получиш ордена на честта, Мълаки. Всъщност така ли се казваш или и името ти е измислено?

— Това е истинското ми име, по дяволите. Искаш ли да видиш шибания ми паспорт? — извика той и се заразхожда нервно, докато Тия стоеше неподвижна и спокойна. — Наистина един от предците ми е пътувал с „Лузитания“. Феликс Грийнфилд, който оцелял и се оженил за Мег О’Райли и се установил в Коув. Преживяването променило живота му и го направило човек. Работил по рибарските корабчета заедно със семейството на жена си, отгледал децата си и станал ревностен католик.

Мълаки замълча и прокара пръсти, както Тия си бе представяла, че прави, през гъстата си кестенява коса.

— А преди това, преди корабът да потъне, не бил толкова свестен човек. Качил се на кораба, защото бягал от полицията. Бил крадец.

— Да, кръвта вода не става.

— Престани! Никога в живота си не съм откраднал нищо!

Обидата го жегна и го накара да скочи срещу нея.

Тия си помисли, че ирландецът вече не изглеждаше като безукорен и културен джентълмен. Въпреки елегантния костюм, приличаше на скандалджия.

— Мисля, че нямаш основание да си толкова докачлив — отбеляза тя.

— Аз съм от добро семейство. Може да не сме богати и префинени като вас, но не сме крадци и бандити. Феликс е бил крадец, но аз не мога да бъда обвиняван за това. А и той самият се променил. Но преди корабът да потъне, той откраднал няколко неща от каютата на Хенри Уайли.

— Орисницата — произнесе Тия зашеметена. — Взел е орисницата. Никога не се е била губила.

— Щеше да е загубена, ако той не я беше гепил. Не знаел какво всъщност представлява фигурката, но била красива и лъскава и много я харесал. А после била предавана от поколение на поколение заедно с историята на Феликс и пазена като амулет.

Невероятно! Фантастично! Под болката и гнева, Тия усети как интересът й отново се пробужда.

— И така стигнала до теб.

— До майка ми, а чрез нея — до мен, брат ми и сестра ми.

Мълаки вече беше по-спокоен. Беше достатъчно съвестен католик, за да почувства как част от бремето на лъжите пада, след като се бе изповядал.

— Изпитвах огромно любопитство към тази статуетка и заради това допуснах фатална грешка. Занесох я в Дъблин. Възнамерявах да я дам да я оценят. Сестра ми, която си пада по такива неща, каза, че ще види какво може да открие из библиотеките и Интернет. Но бях нетърпелив, взех статуетката с мен и се набутах като теле в „Антики Морнингсайд“.