Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Хлопа ти дъската — промърмори той, като се мъчеше да задържи ръцете й. — Всичките ти дъски хлопат. Двадесет и пет лири, за бога! Ще ти дам петдесет щом си толкова смахната.

— Обиците си бяха мои — изохка тя. — Парите са си мои.

— А аз съм отчаян тип. Мога да те фрасна по главата и да взема много повече от чифт скапани обици.

Клио подсмръкна презрително, после реши да опита нова стратегия. Големите й кафяви очи се напълниха със сълзи. Пълните устни затрепериха.

— Не ме наранявай.

— Няма да те нараня.

Миглите й заблестяха от сълзите, които се стекоха като сребро по златистите й страни.

— За какъв ме взимаш? Не плачи. Хайде, престани, скъпа.

Той пусна ръката й, за да избърше сълзите й.

Клио го нападна като дива котка. Зъби, нокти, размахани крайници. Удари го в слепоочието, после заби лакът в ребрата му. В отчаян опит да се защити, Гидиън се изтърколи от леглото с Клио върху себе си.

Сумтящ, потен, зашеметен от болка, той успя да я прикове под себе си за втори път, преди да осъзнае, че Клио не може да си поеме дъх от смях.

— Защо една-две сълзи винаги карат мъжете да се разтопят? — ухили му се тя.

Господи, беше толкова сладък. Разгневен и поетичен.

— Устата ти кърви, готин.

— Знам.

— Предполагам, че това си струваше двадесет и петте лири — каза Клио, като затвори очи за миг и си пое дъх. — Но няма да се примиря с риба и чипс. Искам месо.

Когато отвори очи, тя забеляза промяната в неговите. Онзи съсредоточен поглед, който означаваше само едно нещо. Мускулите й потръпнаха в отговор.

— Охо! — промърмори тя.

— По дяволите, Клио.

Гидиън притисна кървящата си уста в нейната. Клио имаше вкуса на грях и аромата на пролетна градина след дъжд. Устните й се отвориха и тя отвърна жадно на целувката му. Крайниците й отново се обвиха около него, но този път нежно. Тя изви гръб в съблазнителна покана.

Той вдигна глава и я огледа. Гъстата, самурено черна коса бе разпиляна по вехтия, прогорен от цигари килим. Миглите й още блестяха от лъжовните сълзи. Очите й бяха замъглени. Искаше му се да я погълне. Беше твърд като скала и гореше от желание.

Но откри, че е блокиран от същите скрупули, които му бяха попречили да я удари.

— По дяволите — изстена Гидиън, като се отдръпна от нея и се облегна на леглото.

Объркана, Клио се повдигна на лакти.

— Какво става?

— Облечи се, Клио. Казах ти, че няма да те нараня. Няма и да те използвам.

Тя седна и се вторачи в него. Очите му бяха затворени, а дишането — тежко. Знаеше, че е възбуден. Но беше се спрял. Защото, въпреки суровия характер и хладната пресметливост, той бе почтен. Почтен до мозъка на костите.

— Ти си нещо невероятно — каза Клио.

Гидиън отвори очи и я видя как се усмихва замислено.

— Какво?

Вероятно тя просто беше луда по красиви сини очи и твърди мъжествени устни.

— Само един въпрос — каза Клио. — Какво те спря? Това че в момента съм безработна стриптийзьорка?

— Спрях, защото каквото и да говорим за партньорство, съм отговорен за това, че сега си тук — отговори Гидиън, като се опита да издуха косата от лицето си, а когато не успя, я отмести с ръка. — Отговорен съм за това, че трябваше да напуснеш Прага, да обиколиш целия континент и да стигнеш до Англия само с дрехите на гърба си. Аз реших да открия статуетките и бях готов да си понеса последствията, тъй като знаех, че някой щеше да се опита да ме спре, независимо по какъв начин. А ти нямаше избор.

— И аз така си помислих — кимна Клио и отметна коса назад. — А това означава, че просто ще трябва да те просна отново.

— Престани — предупреди я той, когато Клио се плъзна като змия в скута му.

— Можеш да се отпуснеш и просто да ме приемеш — каза тя и облиза брадата му. — Можеш да участваш. Зависи от теб, готин. Но при всички положения ще те имам. Хм, толкова си разгорещен и изпотен.

Гидиън стисна китките й и тя продължи да използва устата си.

— Това ми харесва. Но ще ти е по-лесно, ако ми сътрудничиш.

Клио се залюля върху него и притисна устни в неговите. Гидиън изстена.

— Докосни ме.

Беше минало толкова дълго време, откакто мъжки ръце я бяха докосвали за последен път.

— Докосни ме.

С едно бързо движение, той я просна отново по гръб и ръцете му се втурнаха по нея. Подът беше твърд като камък и миришеше на застоял дим, но те се затъркаляха диво върху него. Клио задърпа ризата му и впи нокти в гърба му.

Искаше го. Може и да беше глупаво или неразумно, но го искаше. Всеки път, когато усещаше погледа му върху себе си, всяка нощ, когато лежеше будна с мисълта, че той е само на метър от нея, го искаше.