Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Знам, че струват много пари, защото сестра ми, Ребека, проучи въпроса. Бека е страхотна с проучванията, фактите и информацията.

— Не се обиждай, приятел, но не познавам сестра ти.

— Прекрасна е. В мозъка й има толкова много информация, че понякога очаквам да избликне от ушите й. Тя измисли бизнеса с туристическите корабчета. Беше само на петнадесет години, когато застана пред мама и татко с всички онези числа, проекти и системи, които беше натъкмила. Беше сигурна, че местната икономика тепърва ще процъфтява. Коув вече беше станал интересен за туристите заради „Титаник“ и „Лузитания“, красивата си природа и пристанището. С течение на времето щяха да пристигат все повече и повече туристи.

Клио забрави за момент, че се канеше да му изтръгва информация.

— И те я послушаха?

Мисълта, че родители биха обърнали внимание на идеите на детето си, й се стори едновременно вълнуваща и абсурдна.

— Разбира се, че я послушаха. Защо да не го направят? Е, не заподскачаха ентусиазирано още от първия момент, но въпросът бе обсъден, проучен и се стигна до извода, че идеята й е добра и си заслужава да се осъществи.

— Родителите ми никога не биха ме послушали — каза Клио, като положи глава на гърдите му. — Разбира се, докато навърша петнадесет, вече бяхме приключили с това, което бих определила като нормални разговори.

— Защо така?

— Чакай да видим… О, да, помня! Не си допадахме особено.

Любопитен и впечатлен от горчивината в тона й, Гидиън се завъртя, за да вижда добре лицето й.

— Защо мислиш, че не сте си допаднали?

— Защото съм дива, заядлива, лоша и похабих многото възможности, които ми предложиха. Защо се смееш?

— Мислех си, че те харесвам точно заради първите три. А какви възможности си похабила?

— Образование, положение в обществото, неща, от които се отказах или отхвърлях презрително в зависимост от настроението ми.

— Хм. А на теб те защо не ти допадаха?

— Защото не ме забелязваха.

В мига, когато го каза, Клио се смути. Как, по дяволите, му разказваше всичко това? За да сложи край на неудобния разговор, тя се размърда под Гидиън и прокара пръсти по задника му.

— Хей, след като сме тук…

— Какво искаше да забележат?

— Няма значение.

Тя потърка глезена му с крака, като се надигна леко и го целуна по устата.

— Спасихме се един от друг преди много време. Просто си измихме ръцете. А и те престанаха да се преструват на женени. Разделиха се, когато бях на шестнадесет. Майка ми се жени два пъти оттогава. А баща ми скита по курви. Дискретно.

— Сигурно ти е било доста трудно.

— Това няма нищо общо с мен — сви рамене тя. — А и бездруго повече се интересувам най-вече от настоящето и от това дали имаш сили за още едно, преди да отидем да пием бира.

Гидиън не се разсейваше лесно, когато захванеше някоя тема.

— Как се озова в Прага и в онзи клуб?

— От тъпотия.

Той повдигна глава.

— Доста общо казано. Какво по-точно имаш предвид?

Клио въздъхна.

— Ако няма да се чукаме отново, искам да отида да си взема душ.

— Искам да знам повече за жената, с която се любя, а не само името и цвета на очите й.

— Късно е, готин. Вече ме изчука.

— Първият път те изчуках — отвърна той с хладен тон, който я накара да се засрами, — но вторият път е нещо различно. А ако продължаваме по този начин, ще има много пъти. Така стават нещата.

Това звучеше малко като заплаха.

— Всичко ли усложняваш?

— Да. Имам талант в това отношение. Каза, че те не те забелязвали. Е, аз те гледам, Клио, и ще продължа да гледам, докато ми просветне. Хайде да видим дали можеш да се справиш с това.

— Не обичам да ме притискат.

— Тогава имаме проблем, защото аз не се отказвам лесно — каза той и се отдръпна от нея. — Можеш да си вземеш душ, но го направи по-бързо. Ужасно съм гладен и умирам за една бира.

Гидиън скръсти ръце на корема си и затвори очи.

Намръщена, Клио се надигна от леглото. На път към банята, тя го погледна любопитно, после грабна чантата си и се затвори вътре.

Обърках я, помисли си Гидиън доволно. И това беше чудесно, тъй като самият той се чувстваше ужасно объркан от нея.

Изчака да се настанят удобно на една от ниските масички в кръчмата — тя с жилавия си стек, а той с по-разумния избор от риба и пържени картофи.

— След като семейството ти е от нюйоркското общество, познаваш ли Анита Гай?

— Никога не съм я чувала.

Стекът изискваше усилена работа, но Клио не възнамеряваше да се оплаква.

— Коя е тя?