Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Чувала ли си за „Антики Морнингсайд“?

— Разбира се. Едно от онези стари, снобски места, където богатите плащат адски много пари за предмети, които са принадлежали на други богаташи — презрително каза тя и отметна назад косата си. — Аз лично обичам яркото, лъскавото и новото.

Гидиън се ухили.

— Страхотно определение, особено от устата на богат човек.

— Аз не съм богата. Семейството ми е богато.

Той лично смяташе, че всеки, готов да плати над триста долара за нещо, което висеше на ушите, е или богат, или глупав. Или и двете.

— Нямаш ли наследство?

Тя сви рамене и отряза парче от телешкото.

— Ще получа добра сума, когато навърша тридесет и пет. Но няма да ми стигне за бира и соленки през следващите осем години.

— Къде се научи да танцуваш?

Клио задъвка енергично.

— Какво общо има „Морнингсайд“ с нашите проблеми?

— Е, добре. Анита Гай е шефката на „Морнингсайд“. Вдовица е на бившия собственик на магазина.

— Чакай, чакай малко — размаха вилицата си Клио. — Спомних си нещо. Дърт козел се жени за хитро младо гадже. Работила за него или нещо такова. Майка ми беше адски възмутена от тази история и дрънкаше за нея в продължение на седмици. После, когато той ритна петалата, всичко се повтори. Тогава все още си говорех в редки случаи с майка ми — беше се върнала в Ню Йорк между Стиснатия задник — съпруг номер две, — и Тъпака — съпруг номер три. Споменах нещо от рода, че ако мадамата се е погрижила дъртия пръч да умре щастлив, значи всичко е наред. Майка ми ужасно се ядоса. Май това беше една от последните ни разправии, преди да постъпим като Пилат Понтийски.

— Преди да си измиете ръцете една от друга?

— Точно така.

— Заради нечий умрял съпруг?

— Всъщност, раздялата настъпи, когато Тъпака реши да си поиграе с циците ми, а аз се ядосах и й разказах.

— Доведеният ти баща те е опипвал?

Възмущението в гласа му и гнева в красивите му сини очи я накараха да се усмихне.

— Тогава още не ми беше доведен баща. И просто ме хвана за гърдите и ме стисна, а аз го сритах в топките. Казах на майка ми, че ми се е нахвърлил. А той, проявявайки разум като по чудо, отвърна, че аз съм му се метнала на врата. Майка ми взе неговата страна и си разменихме доста остри думи. Аз напуснах къщата, а тя се омъжи за Тъпака и се преместиха в родния му Ел Ей — Клио сви рамене и вдигна бирата си. — Край на сантименталната семейна история.

Гидиън я погали по ръката.

— Предполагам, че майка ти си заслужава смотания съпруг.

— Вероятно е така — съгласи се Клио и си допи бирата.

— Значи Анита Гай е свързана с това, защото… Чакай. Тя командва горилите, които ни подгониха в Прага, нали? — извика Клио и стисна устни. — Май не е само хубава кукла.

— Тя е пресметлива и зла жена. И крадла. Притежава една от орисниците, защото я открадна от нас. По-точно от брат ми. Иска да се добере и до трите и не подбира средства, за да постигне целта си. А това е нещо, което ще използваме срещу нея. Първо трябва да намерим останалите две статуетки, а после ще преговаряме.

— Значи няма клиент. Става дума за брат ти.

— За семейството ми — поправи я той. — Мълаки, брат ми, работи по друга следа, а сестра ми проучва трета. Проблемът е, че накъдето и да се обърнем, Анита Гай е там. Стъпка по-напред или назад, но винаги някъде наблизо. Или предвижда ходовете ни, или разполага с друг източник на информация. Или просто има начин да ни държи под око.

— И затова ние с теб отсядаме в мизерни хотели, плащаме в брой, а ти използваш чуждо име.

— Това не може да продължи много дълго — каза Гидиън, като отпи от бирата си, докато оглеждаше претъпканата, шумна кръчма. — Почти сигурен съм, че засега сме се отървали от нея. Време е да се захванеш за работа — добави той и се усмихна, — партньоре.

— Какво да правя?

— Каза, че си виждала орисницата, а това означава, че тя все още принадлежи на семейството ти. Мисля, че най-разумно е да започнеш с едно обаждане по телефона. Мило обаждане до майка ти, с лек намек за извинение и сдобряване.

Клио яростно набоде пържен картоф с вилицата си.

— Не е смешно.

— Не исках да те разсмивам.

— Няма да звъня у дома като някоя блудна дъщеря.

Той й се усмихна леко.

— Няма да го направя — упорито повтори тя.

— След като чух историята, не си падам по майка ти повече, отколкото самата теб. Но трябва да й се обадиш, ако искаш една пета от печалбата.

— Една пета? Провери си математиката, готин.

— В сметките ми няма нищо грешно. Ние сме четирима, а ти си само една.