Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Благодаря, ще го направя. Но имам нужда да си поприказвам с Тия една минута.

— Трябва да ви разкажем за Анита и за предстоящите събития.

— Само пет минути — прошепна Клио. — Моля те. Заведи брат си на покрива и изпушете по една цигара по мъжки.

— Пет минути — съгласи се Мълаки и махна на брат си. — Хайде на покрива.

— Имам нужда от риза.

— Няма да взимаш ризата, с която е облечена Клио. Ще ми докараш някой инфаркт. Якето ти е достатъчно.

Гидиън се подчини и облече якето си на голо.

— Още не съм я целунал — каза той и го направи толкова страстно, че Мълаки отново се вторачи в тавана. — Е, скоро ще се върна.

— Разчитам на това.

Когато вратата зад тях се затвори, Клио въздъхна.

— Уха, кой ли би си помислил? — възкликна тя, като се приближи до Тия и се отпусна на пода. — Седни.

Изпълнена с любопитство, Тия се настани на пода срещу нея.

— Нещо не е наред ли?

— Не. Със сигурност не. Но не плачи, защото и аз ще се разцивря. Исках само да ти кажа… О, по дяволите, сигурно и бездруго ще се разрева. Така че — пое си дълбоко дъх тя. — Мислех си разни неща. Нужно ми е повечко време, защото не съм умна като теб.

— Не съм чак толкова умна.

— Разбира се, че си умна, Тия. При това много умна.

— Така ли?

— Да. Схващаш всичко. Виждаш връзките и пластовете и всичките му там неща. Та това е едно от нещата, за които си мислех. Ако не бяха орисниците, ние с теб нямаше да седим заедно на пода сега. Никога не сме се въртели в едни и същи кръгове. Но си мисля за онова, което се случи с Мики, и ми е адски трудно. Чувствам се виновна, защото съм щастлива. Знам, че е глупаво — каза тя. — И работя по въпроса. Но ми се струва, че всичко прилича на нещата, за които ти говореше. За съдбата и нишките.

— Да. Лахезис.

— Да, моята орисница. Никога не съм смятала, че съдбата ми ще е такава. Да имам приятелка като теб и човек като Гидиън, който да ме обича. И останалите също. Истинско семейство. Никога не съм вярвала, че ще получа нещо такова и не възнамерявам да го прецакам.

— Разбира се.

— Преди съм правила безброй грешки. Вярвах, че така ми е писано. Странно ми е като си помисля, че на шестнадесет години гепих чифт джинси и подправих теста по история, за да стигна дотук — гола на килима ти и потънала в сълзи, тъй като на покрива има един страхотен тип, който ме обича.

Клио отметна коса назад и преглътна сълзите си.

— Май ще трябва да си обуя панталона, преди Мълаки да се върне и да ослепее.

Тя се протегна към джинсите си и спря за момент.

— Има още нещо. Чудех се дали ще се съгласиш да ми станеш кума.

— О, Клио! — извика Тия и я прегърна. — С удоволствие. Толкова съм щастлива. Толкова се радвам за теб.

— Господи — подсмръкна Клио. — Чувствам се като хлапе.

Точно в седем и половина, Анита влезе в „Жан-Жорж“. Макар и облечена безукорно в тоалет на Валентино, тя не си направи труда да кара жертвата си да чака.

Анита погледна към бара и забеляза, че Джаспър си е на мястото. Усмихна се на себе си, когато си помисли, че това бе последното ядене на Мълаки Съливан.

Копелето си мислеше, че я е стиснало за гърлото. Нареждаше й да се срещнат в този изискан ресторант, пред очите на стотици хора, за да й съобщи условията си. Е, щеше да го изтърпи до кафето и десерта, а после той щеше да разбере кой държи козовете.

Поздравиха я по име и я отведоха до масата до прозореца, където Мълаки вече я чакаше. Анита забеляза, че той разумно бе седнал с гръб към стената. Не че това щеше да му помогне.

Той стана, пое ръката й и я поднесе към устните си.

— Анита. Изглеждаш прекрасно… за съскаща усойница.

— А ти се справяш добре за второкласен екскурзовод с мания за величие.

— Е, да приключваме с любезностите — каза той, като седна на мястото си и махна на келнера да им сипе от шампанското, което ги чакаше в кофичката с лед. — Стори ми се подходящо да проведем срещата си в това приятно заведение. Все пак, не е нужно деловите срещи да са в неудобна обстановка.

— Не си довел малката си курва.

Той опита шампанското и го одобри.

— Коя малка курва имаш предвид?

— Клио Толивър. Изненадваш ме. Мислех, че имаш по-добър вкус. Тя е само една долна курва.

— Не бъди ревнива, скъпа. В курвенско отношение тя не може да ти стъпи на малкия пръст.

Сервитьорът се прокашля и продължи да се преструва на глух по рождение.

— Бихте ли искали да ви съобщя специалитетите за вечерта?

— Разбира се — усмихна се Мълаки и се облегна назад.

Изслуша келнера внимателно и поръча щедро за двама им.