Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Тя погледна вградения гардероб и без да може да устои, отиде и влезе вътре. Пръстите й трепереха от ярост, докато отваряше панела и сейфа.

Клио се оказа права. Макар и не много близо до къщата на Анита, успяха да чуят крясъците й.

Сега, когато лежеше гола по корем на пода и се опитваше да възстанови дишането си, Клио реши, че връщането в апартамента на Тия и любенето на пода си струваха.

Гидиън, който в момента дишаше като риба на сухо, очевидно също нямаше оплаквания.

Ритъмът им бе наистина чудесен. Ритъм, на който Клио можеше да танцува безкрай.

Тя усети ръката му, която започна да я гали по задника, както правеше често, след като се бяха любили, и се усмихна, притиснала лице в старинния килим на Тия.

— Добре ли си? — попита Гидиън.

— Струва ми се, че част от мозъка ми е изтекла през ушите, но се надявам да ми е останал поне малко. А ти?

— Аз пък още не виждам, но се надявам, че слепотата ми е временна. Но пък нито ослепяването, нито щетите върху мозъка ти ми се виждат прекалено висока цена за това, което изпитахме.

— Голямо сладурче си.

— В подобен момент, един мъж предпочита да бъде наречен „тигър“ или някакъв друг див звяр, а не „сладурче“.

— Добре. Ти си истински мастодонт.

— Е, това ми стига. А сега би трябвало да станем и да се облечем.

— Да. Прав си.

Останаха да лежат на килима, преплели тела сред разпръснатите си дрехи.

Гидиън обичаше да я гали по бебешки гладката кожа, опъната върху стегнатите мускули.

— Чух клюката, че възнамеряваш да отвориш училище по танци или клуб.

Клио помръдна рамо леко.

— Да, мисля по въпроса.

— Значи не искаш да се върнеш към танцуването и завладяването на Бродуей?

— Никога не съм имала успех на Бродуей.

— Мисля, че си великолепна танцьорка.

— Не съм лоша — съгласи се тя. — Но човек трябва да знае кога да продължи нататък. Не искам да се превърна в окаяна дрипла, която тича от прослушване на прослушване.

— Май наистина имаш планове.

— Би могло да се каже.

Гидиън прокара пръст по гръбнака й. Клио имаше толкова красиво тяло.

— Знаеш ли, в Ирландия също имаме клубове и училища по танци.

— Без майтап? Аз пък си мислех, че имате само детелини и малки зелени феи.

— Забравяш бирата.

Клио облиза устни.

— Бих пийнала една биричка сега.

— Ще донеса, когато краката ми спрат да треперят. Коув не е толкова голям и претъпкан като Ню Йорк…

— Слава богу!

— Но е чудесно място и имаме много туристи. Не е далеч от град Корк, ако почувстваш нужда от градските тълпи и шум. А и в Ирландия много си падаме по танците и по усъвършенстването им. Нали разбираш, танцьорът е човек на изкуството, а ние гледаме на такива хора като на национално съкровище.

— Така ли?

Клио отвори очи и усети как ритъмът на сърцето й се ускорява.

— Вероятно трябва да проверя как стоят нещата.

— Мисля, че трябва да го направиш — съгласи се той и продължи да я гали. — Е, искаш ли да се оженим?

Тя отново затвори очи и се наслади на прекрасната топлина, която се разля по вените й. После завъртя глава и го погледна в очите.

— Разбира се.

Двамата се усмихнаха широко и протегнаха ръце един към друг. В същия момент вратата се отвори.

— Мили боже! Очите ми — извика Мълаки, като закри очите на Тия с ръка и затвори своите. — Толкова ли трудно ви беше да намерите леглото?

— Бързахме — обясни Гидиън, като грабна джинсите си и ги нахлузи почти до колената, преди да осъзнае, че това са джинсите на Клио. — Изчакайте една секунда.

Клио се разсмя, метна на Гидиън панталона му и навлече ризата му.

— Няма проблеми — каза тя. — Ние ще се женим.

— Ще се жените?

Тия бутна ръката на Мълаки настрани и се втурна да прегърне Клио. В бързината си почти не забеляза голия задник на Гидиън, който обуваше джинсите си.

— Това е прекрасно! Ти и Гидиън, Ребека и Джак. Двойна сватба. Няма ли да е чудесно?

— Добра идея — съгласи се Клио и погледна Мълаки, който се бе вторачил в тавана. — Няма ли да ме поздравиш и да ме приветстваш с добре дошла в семейство Съливан?

— Добре, но облечи нещо. Не мога да те приветствам гола.

— Не съм съвсем гола — възрази Клио и се приближи към него, издокарана в ризата на Гидиън. — Е, господин Глава на семейството, какво ще кажете?

Мълаки погледна надолу, видя с облекчение, че ризата беше закопчана, хвана главата на Клио и я целуна по двете бузи.

— Изборът на Гидиън е прекрасен. Аз самият не бих могъл да се справя по-добре. А сега, много те моля, обуй някакъв панталон.