Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Говори ми, че господин Дубровски си получи онова, което заслужаваше. Отсега нататък сама ще се грижа за… преговорите.

— Тогава трябва да ти кажа, че цената, която искаме, не подлежи на преговори. Така че, нека не разваляме чудесния обяд с пазарлъци. Смятахме да искаме много повече и да те принудим да преговаряш, но пък изминахме прекалено дълъг път, за да сме дребнави, нали? Ти искаш статуетките, а аз ги притежавам. И цената им е десет милиона.

Мълаки захапа намазаното с масло хлебче.

— Ще ги продадеш с добра печалба, а „Морнингсайд“ ще си направи невероятна реклама. Ти също. Всички ще спечелим.

— Дори и да се съглася с цената, толкова пари в брой…

— Само в брой или чрез електронен трансфер. По-просто е, а и няма да се разправяме с бумащина. Ще ти дам два дни да уредиш всичко.

— Два дни? Това е…

— Достатъчно време за умна жена като теб. Четвъртък. Единадесет часа. Прехвърляш парите в сметка, която ще ти съобщя тогава. След като получа парите, ще ти предам Лахезис и Атропа.

— И аз би трябвало да ти се доверя, че ще изпълниш своята част от сделката?

Той стисна устни.

— Това е проблем, нали? Все пак, аз ти се доверявам, че ще уредиш трансфера, а няма да изпратиш ротвайлерите си да ми прегризат врата и да вземат статуетките от студените ми, мъртви ръце. Ще направим размяната на обществено място. В обществената библиотека на Ню Йорк. Сигурен съм, че си чувала за нея. Онази на Пето авеню и Четиридесета улица. С огромните мраморни лъвове отпред. В библиотеката има великолепна секция за митологията. Това ми се струва най-подходящото място.

— Нуждая се от време да си помисля, а и от начин да се свържа с теб.

— Имаш време до единадесет часа в четвъртък. Що се отнася до връзката ти с мен, нямаш нужда от такава. Това са условията. Ако не ти харесват, със сигурност някой друг ще ги одобри. Например „Уайли“. Библиотеката, читалнята на третия етаж. Извини ме за момент, скъпа. Налага се да отида до тоалетната.

Мълаки излезе през вратата, която водеше към тоалетните и бара, и продължи напред, като остави Анита да плати сметката.

— Мина добре — промърмори той в микрофона, закрепен отвътре на ревера му.

— Достатъчно добре — съгласи се сестра му. — Ще те вземем на източния ъгъл. Клио иска да си наясно с разочарованието й, че не остана в ресторанта докрай.

Мълаки се засмя и тръгна към ъгъла. В същия момент усети острия връх на нож близо до бъбрека си.

— Продължавай напред, приятел — каза Джаспър тихо и стисна ръката на Мълаки. — И не забравяй, че мога да мушна ножа в теб, да си отрежа една пържола и никой наоколо дори няма да забележи.

— Ако се стремиш към онова, което е в портфейла ми, ще бъдеш ужасно разочарован.

— Ще отидем до една кола на следващата пресечка, а после до приятно, тихо местенце, подготвено специално за теб. И ще си поговорим приятелски.

— Нямам нищо против да си побъбрим. Но защо просто не намерим някой бар, където да го направим?

— Казах ти да продължиш напред.

Мълаки стисна зъби, за да сподави вика си, когато ножът се плъзна през сакото и ризата му и се заби в него.

— Трудно ще ми е да вървя, ако продължаваш да ме бодеш с нож.

— А това — мило каза Гидиън, като застана зад тях, — е сериозна дилема. Ако намушкаш брат ми, ще те застрелям като куче. Но пък не мисля, че някой ще е доволен от подобно развитие на нещата.

— Застреляй го и бездруго. Съсипа ми най-хубавия костюм.

— Това не ми се вижда съвсем справедливо. Ти как мислиш, Джак?

— Ако му пръснеш червата из улицата, хората от чистотата ще си имат доста работа. А това означава, че ще се наложи да плащам по-високи данъци — отговори Джак и вдигна ръка, като се обърна към Джаспър. — Но ако не отдръпнеш ножа от приятеля ми и не ми го подадеш внимателно, ще бъда готов да платя по-високите данъци.

Този път, когато ножът се плъзна по него, Мълаки въздъхна.

— Мамка му, защо се забавихте толкова?

— Дай и тежкото оръдие — усмихна се жизнерадостно Джак, като прегърна Джаспър приятелски, измъкна пистолета изпод сакото му и го прибра в джоба си.

— Добре ли си, Мъл?

— О, страхотно — отвърна той и притисна ръка към кървящата си страна. — С какво, по дяволите, щеше да го застреляш?

Гидиън му показа инхалатора на Тия, който бе притиснал в гърба на Джаспър.

— О, идеално. Дължа шибания си живот на хипохондрията.

Мълаки забеляза буса, завъртя се към Джаспър и му се ухили зловещо.

— Е, сега вече ще проведем кроткия си, приятелски разговор — каза той, като отвори задната врата и се качи вътре.