Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Тия се хвърли към него, като хлипаше и повтаряше името му, но той вдигна ръка.

— Само секунда — каза той. — Първо трябва да свърша нещо.

Веднага щом бутнаха Джаспър в буса, той се засили и го фрасна с юмрук в лицето.

— О, това е страхотно! — изстена Мълаки и разкърши пръсти. — Счупената ръка ще отвлече мислите ми от факта, че кървя до смърт.

Ужасена, Тия го настани на една от седалките.

— Клио, карай към дома на Джак. А ти не позволявай на този гаден тип да помръдне — заповяда тя на Гидиън. — Джак, имаш ли аптечка тук?

— В жабката.

— Ребека?

— Вадя я.

Въпреки болката, когато Тия свали сакото му, Мълаки й се ухили весело.

— Ти си истинско чудо! Дай една целувка.

— Стой мирно — сгълча го тя и, макар да й се зави свят, когато видя кръвта по ризата му, тя я разкъса и хвърли убийствен поглед към Джаспър, който седеше овързан и със запушена уста в задния ъгъл на буса. — Би трябвало да се срамуваш от себе си — гневно му каза тя.

— Той трябва да отиде в болница. Трябва да го види лекар — настоя Тия, докато се разхождаше нервно из всекидневната на Джак и кършеше ръце. — Раната е ужасно дълбока. Ако Джак и Гидиън не се бяха появили навреме… Ако този човек беше вкарал Мълаки в колата си…

— Ако прасето имаше две глави, щеше да има и два мозъка — каза Айлин, като й подаде чаша с щедро количество уиски. — Изпий това.

— О, ама аз всъщност не пия. И уиски… Е, понякога съм пийвала малка глътка преди някоя лекция… Но не е…

— Тия, успокой се.

При заповедта на Клио, Тия потръпна, кимна, взе чашата и я обърна на един дъх.

— Браво! Добро момиче — одобрително каза Айлин. — А сега седни.

— Прекалено съм нервна, за да седя. Госпожо Съливан… Айлин, не мислиш ли, че той трябва да отиде на лекар?

— Ти го превърза чудесно. Момчето е получавало и по-лоши рани, докато се биеше с брат си. Ето, Ребека ти донесе чиста риза.

— Чиста… — Тия объркано погледна надолу и видя размазаната по ризата си кръв. — Ох! — изстена тя и очите й се подбелиха.

— Не. Не прави такива работи сега — бързо каза Айлин и я бутна в едно кресло. — Една жена, успяла да превърже идеално някого в движещ се бус, не може да припадне от вида на малко кръв. Не си толкова глупава.

Тия премигна, за да проясни зрението си.

— Така ли?

— Точно така, скъпа — отговори Клио. — Справи се чудесно. Имам предвид, наистина можеш да сриташ нечий задник.

— Беше великолепна — съгласи се Ребека. — Ето, преоблечи се, а аз ще накисна хубавата ти блуза и ще се опитам да премахна петната от кръвта.

— Мислите ли, че ще го бият? — зачуди се Тия.

— Гадния, грозен тип ли? — попита Клио, като подаде изцапаната блуза на Ребека. — Надявам се да го направят.

На долния етаж обсъждаха този въпрос разгорещено, докато Джаспър седеше вързан на един стол и слушаше спора им.

— Аз казвам да го сритаме в задника, да му счупим няколко кости и тогава да говорим с него.

Джак поклати глава, взе чука, който Мълаки размахваше, и го остави настрани.

— Трима срещу един. Не ми се вижда съвсем честно.

— А защо трябва да играем честно? — престори се на ядосан Мълаки, после се приближи към Джаспър и срита стола му. — Той честен ли беше, когато ме намушка насред улицата?

— Мъл е прав, Джак — обади се Гидиън, като взе няколко фъстъка от купата на плота и ги лапна. — Копелето ръгна цял нож в брат ми, който не беше въоръжен. А това не е честно. Хайде да оставим Мълаки да го наръга. Не смъртоносно, просто едно хубаво мушване, за да изравним резултата.

— Да. Я виж това — вдигна ръка Мълаки и показа превръзката около кръста си. — Ами костюма ми? Ризата също. Огромни грозни дупки и в двете, както и в самия мен.

— Знам, че си разстроен и не те обвинявам за това. Но човекът просто си вършеше работата. Нали така? — каза Джак, като отвори портфейла на Джаспър, за да види името му. — Нали така, Марвин?

Марвин въздъхна тежко зад превръзката си.

— Е, работата му е гадна — каза Мълаки. — Според мен, един хубав бой е само риск на професията.

— Хайде да опитаме така. Нека първо поговорим с копелето. Да видим дали ще ни сътрудничи. А ако не си доволен — Джак потупа Мълаки по рамото, — тогава ще го пребием.

— Аз ще съм първи. Искам да счупя пръстите на ръката, с която ме намушка. Бавно. Един по един.

Мъжете се спогледаха, после се обърнаха към Джаспър, който бе ококорил очи ужасено, и се ухилиха доволни, че си бяха изиграли ролите добре.

Джак се приближи към Джаспър и свали кърпата от устата му.