Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Съжалявам само, че не ги изпратих след теб. С по-категорични заповеди, разбира се.

— Е, човек се учи докато е жив. Но нямаше нужда да убиваш приятеля на Клио. Той не беше замесен.

— Тя го замеси. Това беше само бизнес, Мълаки. Нищо повече.

— Хей, не сме в „Кръстникът“, Анита. Щеше да е бизнес, ако беше предложила на Клио някаква цена за статуетката. Ако беше играла честно, сега щеше да я имаш. Вероятно дори и третата. А сега имаш само кръв по ръцете си.

— Спести ми лекцията си.

— Ако беше играла честно с мен — продължи той, — вместо да позволиш на алчността ти да надделее над здравия разум, сега щеше да притежаваш и трите статуетки само за част от парите, които ще платиш сега. Ти запреде тази нишка, Анита, когато открадна от мен и семейството ми.

— Ти искаше да ме чукаш. Позволих ти да го направиш, а после аз те прекарах. Няма смисъл да хленчиш за това.

— Права си. Просто ти обяснявам защо сега седим тук. Десет милиона. Уреди ли всичко?

— Ще получиш парите, но не и преди да видя орисниците — каза Анита, а когато Мълаки само се усмихна, изруга под нос. — Трансферът е уреден. След като се уверя, че притежаваш онова, което твърдиш, ще се обадя да преведат парите по сметката ти.

— Още нещо, преди да започнем. Ако след сключването на сделката, почувстваш желание да си отмъстиш на мен или на член от семейството ми или на Клио, не забравяй, че съм документирал всичко. Абсолютно всичко, Анита. И документацията е на сигурно място.

— В случай, че смъртта ти настъпи неочаквано? — засмя се тя. — Колко банално.

— Банално, но вярно. Ще получиш онова, което искаш, срещу парите си. И това ще е края. Споразумяхме ли се?

Жена, прекарала дванадесет години, омъжена за човек, който я отвращаваше в леглото и отегчаваше вън от него, знаеше как да бъде търпелива. Достатъчно търпелива да чака с години, за да осъществи убедителен нещастен случай.

— Тук съм, нали? Дай да ги видя.

Той се облегна назад, приковал очи в нейните, и вдигна ръка. Гидиън се приближи до масата и остави черно куфарче между тях.

— Мисля, че не се познаваш лично с брат ми. Гидиън, това е Анита Гай.

Анита сложи ръка на куфарчето и вдигна глава.

— Значи ти си посредникът, а? — нежно каза тя. — Наистина ли нямаш нищо против да споделяш курвата си с брат си?

— В нашето семейство обичаме да споделяме. Но се радвам, че Мъл не те сподели с мен. Доста си старичка за вкуса ми.

— Хайде, хайде, да не забравяме добрите маниери — каза Мълаки и махна към куфарчето.

— Тук има прекалено много хора — отвърна Анита.

— Или тук, или никъде.

Разгневена, Анита се опита да отвори куфарчето.

— Заключено е.

— Разбира се — жизнерадостно каза Гидиън. — Комбинацията е седем-пет-петнадесет. Датата на потъването на „Лузитания“.

Анита настрои комбинацията, ключалката изщрака и тя вдигна капака. Орисниците бяха пред очите й.

Тя взе първата и я огледа. Спомняше си отлично тежестта и формата на Клото. Красивата сребърна пола, сложната прическа, вретеното в ръката й.

Анита я остави на мястото й и извади Лахезис. Имаше някои разлики. Роклята й падаше по различен начин и оставяше едното рамо оголено. Блестящата коса беше вдигната нагоре в кок, напомнящ корона. Дясната й ръка държеше метър с цифри по него.

Сърцето на Анита заби лудо, когато върна втората орисница в куфарчето и извади третата.

Атропа беше малко по-ниска от сестрите си, точно както твърдеше легендата. Лицето й беше по-меко и мило. Държеше малка ножица в притиснатите към гърдите си ръце. Носеше сандали. Каишката на левия сандал се кръстосваше два пъти, преди да изчезне под полата.

Всяка подробност отговаряше на документираните описания. Изработката беше великолепна. От статуетките се излъчваше невероятно усещане за сила и власт.

В този момент Анита би платила всичко и би направила всичко, за да ги притежава.

— Доволна ли си? — попита я Мълаки.

— Един повърхностен поглед не може да бъде задоволителен — отговори тя, хванала Атропа в ръка. — Трябва да се направят определени експертизи и…

Мълаки издърпа орисницата от ръката й и я прибра в куфарчето при сестрите й.

— Вече минахме по този път. Взимай ги или забрави за тях. Веднага.

Той затвори куфарчето, макар Анита да протегна ръка и да се опита да го спре. После го заключи.

— Не очакваш да ти платя десет милиона след само две минути оглед.

Той й отговори със същия тих глас.

— Не разполагаше с повече, когато ти показах Клото за първи път. И веднага разбра, точно както си сигурна и сега. Прехвърли парите и можеш да си тръгнеш оттук с орисниците.