Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Да, благодаря. Ще ви дам номера на сметката.

— Мъл, Ребека е. Джак ми изпрати съобщение по електронната поща. Приятелят му, детектив Робинс, ще призове Анита на разпит за убийствата. Би трябвало вече да е в „Морнингсайд“. А тъй като другото ченге е в дома й, тя наистина няма къде да отиде. В момента и Тия излиза от библиотеката.

— Чудесно. Благодаря ви много — каза Мълаки и прибра телефона в джоба си. — Е, струва ми се, че свършихме работата — надигна се той и подаде куфарчето на Анита. — Но не мога да кажа, че с удоволствие работих с теб.

— Ти си глупак, Мълаки — каза Анита и също стана. — По-лошо, ти си глупак, който мисли на дребно. Ще превърна съдържанието на куфарчето в най-страхотната история на века. Радвай се на десетте си милиона. Още преди да приключа, това ще са стотинки за мен.

— Да, ужасна проклетия — каза Гидиън, когато Анита се отдалечи.

— Е, може да е имала гадно детство — усмихна се Мълаки. — Да й дадем една минута да яхне метлата, а после ще отидем при момичетата.

Метлата беше обикновено нюйоркско такси, но Анита бе готова да крещи от радост. Всичко, което искаше — пари, власт, положение, слава, уважение, бе в куфарчето до нея.

Парите на Пол я бяха извели дотук. Но щеше да измине останалия път съвсем сама. Сега бе на светлинни години разстояние от мизерната къщичка в Куинс.

Въодушевена, тя извади телефона, за да се обади на иконома си и да му нареди да приготви шампанското и хайвера.

— Добър ден. Домът на семейство Морнингсайд.

— Обажда се Анита Гай. Не ти ли казах, че Стайпс или Фицхю трябва да вдигат телефона?

— Да, госпожице Гай. Съжалявам, госпожице Гай. Но господин Стайпс и госпожа Фицхю са с полицаите в момента.

— Какво искаш да кажеш?

— Полицаите са тук, госпожо. Имат заповед за обиск.

— Да не си полудяла?

— Да, госпожо. Не, госпожо. Чух да говорят нещо за иск към застрахователната компания и някакви предмети от „Морнингсайд“.

Вълнението в гласа на момичето беше осезаемо. Анита не можеше да разбере противоречията, които бушуваха в главата на слугинята й — дали да си признае, че е подслушвала до вратата и да рискува да я уволнят, или да предаде информацията на господарката си.

— Какво правят? Къде са?

— В библиотеката, госпожо. Отвориха сейфа ви и намериха разни неща. Неща, които трябвало да са откраднати от магазина.

— Това е абсурдно! Невъзможно. Това е…

Парченцата от мозайката започнаха да застават по местата си.

— Това копеле! Това гадно копеле!

Тя метна телефона настрани и с треперещи пръсти отвори куфарчето.

Вътре лежаха три кукли. Въпреки замъгления си от гняв поглед, Анита разпозна Мо, Лари и Кърли.

— Тя няма да оцени иронията на Тримата глупаци. — Гидиън се протегна и дръпна парчето пица от ръката на Клио.

— Това е като торта в лицето. Намекът е достатъчно ясен. Дори за нея.

— Никога не съм разбирала хумора им. Съжалявам — каза Тия, когато тримата мъже се вторачиха в нея. — Цялото това удряне на глави и замеряне с торти.

— Мъжка работа — обясни й Джак. — Е, вече би трябвало да са я отвели в полицията — добави той, като погледна часовника си. — Адвокатите й могат да се скъсат от номера, но няма да успеят да се преборят със застрахователната измама.

— А Мики?

Джак погледна Клио.

— Джаспър си изпя всичко. Съдът може да погледне подозрително на човек с досие като неговото, но телефонните записи ще подкрепят твърденията му. А като свържат брънките, ще оплетат страхотна верига около врата на Анита. Тя е съучастничка в убийство, в това няма съмнение. Ще си плати за Мики. Ще си плати за всичко.

— Само като си помисля за нея в грозния оранжев затворнически гащеризон, който никак няма да отива на цвета на косата й, и настроението ми се оправя — каза Клио и вдигна бирата си. — Да пием за нас!

— Беше страхотен купон — ухили се Гидиън, като се надигна и раздвижи рамена. — Трябва да вървя.

— Къде отиваме?

— Ти не си поканена — отговори той, като леко тупна Клио по носа. — Мъл и мама ще дойдат с мен, за да получа и мъжки, и женски съвет, когато избирам подходящ пръстен.

— Ще ми купуваш пръстен? Ах, ти, глупав традиционалист такъв! — скочи тя и го целуна. — Тогава и аз ще дойда. Би трябвало аз да си избера пръстена, след като аз ще го нося.

— Няма да идваш. А аз ще го избера, тъй като аз ще ти го дам.

— Ужасно ограничение, но мисля, че мога да го преживея.

— Ще те поизпратим — каза Джак, като хвана Ребека за ръката. — Ще се отбием в полицията, за да изтръгнем някаква информация от Боб. Той може да устои на мен, но не и на красивата ирландка.