Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Той взе куфарчето от масата и го остави на пода до краката си.

— А ако не искаш, аз ще си тръгна с тях оттук и ще ги продам другаде. Подозирам, че „Уайли“ биха платили с удоволствие исканата цена.

Анита отвори чантата си. Мълаки сложи ръка на китката й, когато тя бръкна вътре.

— Бавно, скъпа — промърмори той и не свали ръка от нейната, докато тя не извади телефона си.

— Наистина ли мислиш, че мога да извадя пистолет и да те застрелям хладнокръвно на обществено място?

— Всичко, освен общественото място, ти подхожда идеално като хубавия ти костюм — отговори той, като затвори чантата й и се облегна назад.

— Изненадана съм, че не отиде първо в „Уайли“, след като ме смяташ за толкова безскрупулна.

— Реших, че между теб и мен няма да има прекалено много въпроси и отговори, някои от които биха били не особено приятни.

— Кажи на брат си да се разкара от главата ми — рязко нареди тя и набра някакъв номер, когато Гидиън се отдръпна назад. — Обажда се Анита Гай. Готова съм да прехвърля парите.

Мълаки извади листче от джоба си и го сложи на масата пред нея. Анита прочете данните в слушалката.

— Не — каза тя. — Ще ви звънна по-късно.

Анита остави телефона на масата.

— Трансферът е задействан. А сега искам орисниците.

— И ще ги получиш — отговори Мълаки, като бутна куфарчето по-далеч от нея. — След като потвърдя, че парите вече са в сметката ми.

На близката маса, Ребека отговори на електронното съобщение на Джак, изпрати друго на Тия, после продължи да наблюдава банковата сметка.

— Това са много пари, Мълаки. Какво възнамеряваш да правиш с тях?

— Имаме доста планове. Ще трябва да дойдеш някой път в Коув и да видиш как сме ги употребили. А ти какво ще правиш? Веднага ли ще си потърсиш печалбата или първо ще се наслаждаваш известно време на придобивката си?

— Бизнесът на първо място както винаги.

Докато наблюдаваше как сестра му затваря лаптопа си, Гидиън си помисли, че сега времето бе най-важно. Скоро щяха да разберат дали Клио бе подготвила сцената добре. Той пъхна палци в гайките на колана си и потупа с пръсти предните си джобове.

Мълаки вдигна очи.

— О, за бога! — изсъска той и се намръщи на Анита. — Имаме си компания. Остави ме да се оправя с нея.

— С кого?

— Тия.

Мълаки се усмихна и скочи на крака.

— Тия, каква приятна изненада!

— Мълаки!

Тия заекна леко. Вълнението от ролята я накара да се изчерви.

— Не знаех, че си в Ню Йорк.

— Току-що пристигнах. Канех се да ти звънна по-късно, но ти ми спести разхода — каза той, като се наведе, притисна буза към нейната и вдигна вежди към Анита.

— Дойдох да направя някои проучвания за новата си книга — обясни Тия, като притисна куфарчето към гърдите си. — Не очаквах да… — Тия замълча и погледна стреснато. — Анита?

— Разбира се, вие се познавате — отбеляза Мълаки, като повиши нервно глас и няколко човека се обърнаха раздразнено към тях. — Помолих госпожица Гай да се срещнем тук, за да обсъдим… да обсъдим някои покупки за офиса ми.

— О, разбирам — отвърна Тия и ги погледна с наранени и овлажнели очи, сякаш бе разбрала за любовна връзка между тях. — Ами… аз… аз не искам да ви прекъсвам. Както ти казах, аз само… О, за орисниците ли четеш?

Тя се наведе тромаво, за да види книгата и блокира гледката на Анита.

Ребека се приближи небрежно, размени куфарчетата и продължи напред. Намигна бързо на Гидиън, стисна дръжката на куфарчето с орисниците, излезе от читалнята и заслиза по стълбите.

— Само си убивам времето — отговори Мълаки, като потупа телефона на Анита, когато видя, че лампичката му мига. — Мисля, че те търсят, Анита.

— Извинете ме — каза тя и взе телефона. — Анита Гай.

— Аз… аз би трябвало да се заема с работата си — каза Тия и отстъпи назад. — Радвам се, че те видях отново, Мълаки. Беше… Довиждане.

— Разби моминските й мечти — засмя се Анита и затвори телефона. — Трансферът е извършен, така че…

Тя се протегна към куфарчето, но за втори път Мълаки я хвана за ръката.

— Не толкова бързо, скъпа. Първо трябва лично да проверя.

Той извади собствения си телефон, сякаш за да потвърди онова, което Ребека вече бе потвърдила, и се обади на Клио.

— Салон за масаж „Труди“ — отговори тя. — Гарантираме, че ще ви намачкаме добре.

— Трябва да потвърдя електронен трансфер на една сума. Да, ще почакам.

— Ребека тъкмо се качва в буса. Джак би трябвало да е в дома на Анита заедно с детектив Гилбърт. Имат заповед за обиск.