Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Добре, схвана вече картинката, нали? Приятелите ми искат да си откъснат по едно парче от теб. Аз съм привърженик на демокрацията, но мнозинството печели. Ако искаш да избегнеш гласуването, ще ни сътрудничиш. В противен случай ще ги оставя да правят с теб каквото си искат, а после ще те изхвърлим пред вратата на Анита. А тя със сигурност ще те довърши. Гид? Пусни му онази част от касетата, където Анита обяснява на Мъл как се справя със служителите, от които е недоволна.

Гидиън отиде до касетофона и го пусна. Гласът на Анита, леден като смъртта, изпълни стаята и обясни колко приятно е да вкараш няколко куршума в някого.

— Ще й предоставим тази възможност и с теб — увери го Джак. — Ние тримата можем да ти причиним болка, но не сме убийци. Ще оставим тази част на експерта.

— Какво, по дяволите, искате?

— Ще ни кажеш всичко, което знаеш. Недей да пестиш подробностите. А когато му дойде времето, ще разкажеш всичко на един мой приятел, който случайно е ченге.

— Да не мислите, че ще говоря с ченгетата?

— Видях досието ти, Марвин. Няма да ти е за първи път. Но засега никой не те е обвинявал в убийство. Искаш ли да дадеш на Анита възможност да изкриви нещата и да хвърли върху теб вината за убийствата на Дубровски и Майкъл Екс? — попита Джак и изчака малко. — Тя ще направи точно това, ако не я изпревариш. А и ще имаш подкрепата ни. Или пък ние просто ще се оттеглим и ще я оставим да постъпи с теб, както с Дубровски.

— По-добре затвор, отколкото морга — обади се Мълаки. — Трябва да знаеш, че записахме и нашия малък танц на тротоара. С лекота ще го предадем на полицията, но ти няма да имаш предимството, че си отишъл при тях с… Каква беше думата, Джак?

— Разкаяние. Разкаяние и желание за сътрудничество.

— Точно така. Та няма да имаш това предимство. А Анита ще е свободна и пълна с пари. Колко време мислиш, че ще й е нужно да наеме човек, който да те очисти зад решетките?

— Искам сделка — облиза устни Джаспър. — Искам имунитет.

— Ще трябва да обсъдиш този въпрос с моя приятел със значката — каза му Джак. — Сигурен съм, че той ще се съгласи да вземе предвид желанията ти. А сега — добави той, като махна на Гидиън да включи касетофона, — хайде да си поговорим за това какво е да работиш за Анита Гай.

Анита лежеше във ваната, пълна догоре със сапунени мехурчета, и си представяше как в момента обработват Мълаки. На сутринта, след като беше имал достатъчно време да помисли, а и да страда, тя щеше да се отбие да го види. Той щеше да й съобщи къде държеше орисниците, както и Клио Толивър. После щеше да потвърди дали подозренията й са правилни и дали Джак или някой от друг от компания „Бърдит“ му бе помогнал да се справи с охранителната й система.

А после щеше да се разправи с всички тях. Лично.

Светлината от свещите потрепваше успокояващо върху затворените й клепачи. Личният й телефон иззвъня и Анита бързо протегна ръка към него.

— Да?

— Трябва да ти се извиня, че си тръгнах толкова бързо.

Гласът на Мълаки я накара да скочи стреснато. Вода и сапунена пяна се разплискаха и потекоха по пода.

— Беше много грубо от моя страна — продължи той. — Но имах спешен ангажимент. Е, все пак очаквам с нетърпение да те видя в четвъртък. Единадесет часа. Не забравяй! О, още нещо. Господин Джаспър ме помоли да ти предам, че напуска.

Когато линията прекъсна, Анита изрева вбесено и метна телефона яростно. Той се разби в огледалото.

На сутринта, когато прислужницата дойде да почисти, тя зацъка с език и си помисли за седемте години лош късмет.

Цялата работа приличаше на пиеса и зависеше от постановката, костюмите и желанието на актьорите да изпълнят добре ролите си. Тъй като Клио беше театралния експерт на групата, тя пое и ролята на режисьор.

Айлин изпълняваше ролята на Анита, когато Клио безмилостно караше състава да репетира.

— Времето е изключително важно, хора. Не забравяйте това. Джак, давай.

Джак се престори, че провежда телефонното обаждане, което щеше да сложи началото, после тръгна заедно с Гидиън към асансьора.

— Не разбирам защо отново трябва да слизаме долу. Можем само да се престорим, че го правим — отбеляза Гидиън.

— Слушай, готин, аз съм режисьорът. Действай!

Той завъртя очи, но влезе в асансьора с Джак.

— Късмет — извика Тия и сви рамене. — Ами точно това щях да им кажа, ако го правеха наистина.

— Виждате ли! — извика Клио. — Тия знае как да репетира.

— Скапана работа — промърмори Мълаки.