Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Значи не притежавате нито една от статуетките?

Гневът, че й задават същия въпрос, изостри гласа й.

— Мисля, че вече отговорих на този въпрос. Ако притежавах поне една от орисниците, бъдете сигурен, че щях да обявя това на всеослушание. Рекламата щеше да е чудесна за „Морнингсайд“.

— Е, анонимните сведения обикновено водят до задънена улица — извинително каза Лу. — Не е чак толкова лошо, защото подобно нещо и бездруго не може да се провери по обичайните начини. Тъй като ви нямаше, взехме снимките и описанията на откраднатите предмети от застрахователите. И започнахме обичайните проверки. Джак Бърдит ни помогна по отношение на охранителната система. Но ще бъда честен с вас, госпожице Гай. Досега не сме открили нищо.

— Това е неприятно. Благодарна съм, че всичко бе застраховано. Но, разбира се, надявам се вещите да ми бъдат възстановени. Разстроена съм от мисълта, че „Морнингсайд“ е бил толкова уязвим. Ще трябва да ме извините — каза тя и стана. — Наистина съм много изморена.

— Ще ви държим в течение — кимна Боб и също се надигна. — О, по другия въпрос. Убийството в онзи склад, който е бил ваша собственост.

Анита реши, че думите му не бяха случайно подбрани. Да, щеше да се погрижи да уволнят този кретен.

— Детектив, мисля, вече уточнихме, че не знам нищо по въпроса.

— Исках само да ви кажа, че идентифицирахме заподозрения. Човек, с когото убитият е работил напоследък — каза Робинс и извади снимка от джоба на сакото си. — Познавате ли този човек?

Анита се вторачи в снимката на Джаспър. Не беше сигурна дали иска да се засмее, или да изпищи.

— Не. Не го познавам.

— Не мислех, че го познавате, но трябва да проверим всички версии. Благодаря ви за времето, което ни отделихте, госпожице Гай.

Докато се връщаха към колата си, ченгетата си размениха изпълнени с подозрение погледи.

— Не е чиста — каза Лу.

— О, да. Затънала е до лебедовата си шия.

В минутата, когато колата на полицаите потегли, Клио извади мобифона си.

— Подготвена е — каза тя. — Звънете.

После прибра телефона и се обърна към Гидиън, който седеше на шофьорското място.

— Да останем още няколко минути. Обзалагам се, че ще чуем крясъците й чак дотук.

— Защо не — съгласи се той и й върна кутийката със сладка безалкохолна напитка, която си бяха купили за наблюдението. — А след това може да се отбием до апартамента на Тия. В момента там няма никой.

— Аха — кимна Клио. — Какво имаш наум?

— Да ти съдера дрехите, да те просна на първата твърда повърхност, която видя, и да си поиграя с теб.

— Звучи добре.

В къщата Анита се качи разгневено на горния етаж. Трябваше да убие Джаспър. Да го убие, когато имаше възможност за това, а после да наеме нови горили. Някой, който да има поне малко мозък, за да открие Мълаки. Е, все пак й се налагаше да убие онзи кретен Джаспър. И то бързо, преди полицията да го открие.

Сигурно Мълаки се бе обадил на ченгетата и им бе разказал за орисниците. Кой друг можеше да е? Но защо? Той ли се бе опитал да проникне в Морнингсайд?

Тя сви ръцете си в юмруци и се заразхожда из спалнята. Как някакъв си смотан капитан на туристическо корабче бе успял да се справи с охранителната система? Е, може би беше наел някого. Но Мълаки определено не се къпеше в пари.

Да, сигурно той бе виновен за всичко. Щеше да го накара да си плати за това.

Тя грабна телефона при първото звънене и излая в слушалката.

— Какво?

— Кофти ден ли, скъпа?

Анита преглътна ругатните си и измърка нежно.

— О, Мълаки. Каква изненада.

— Първата от много. Как ти хареса Атина?

— Завих наляво към Италия.

— Добър отговор. Не те помня като човек, който отговаря с бързи шеги, но се радвам да видя, че чувството ти за хумор не ти изневерява. Ще имаш нужда от него. Познай какво разглеждам в момента? Прекрасни сребърни статуетки. Едно малко птиче ми каза, че се трудиш усърдно, за да ги откриеш. Но май те изпреварих.

— Ако искаш сделка, ще преговаряме. Къде си? Предпочитам да обсъдим въпроса лице в лице.

— Обзалагам се, че предпочиташ. Да, Анита, наистина ще преговаряме. Ще се свържа с теб, за да ти съобщя кога и къде, но искам да ти дам малко време да се съвземеш от шока.

— Не си ме шокирал.

— Защо не отидеш да провериш как се е забавлявала твоята малка сребърна дама, докато ти завиваше наляво към Италия? И си стой у дома. Ще ти звънна пак след около половин час. Дотогава вече би трябвало да си в съзнание.

Линията прекъсна и тя затръшна слушалката. Нямаше да позволи на Мълаки да я стресне. Е, той имаше две статуетки, а тя само една, но това не беше проблем. Беше й спестил неприятностите по прекарването им през митниците.