Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Това вече не ме тревожи. Доведи ми Мълаки Съливан. Можеш да си тръгнеш оттам, откъдето дойде.

Джаспър реши, че Анита определено го смяташе за безмозъчен. Мислеше си, че въобще не е разбрал за какво става дума.

Е, той щеше да намери Съливан и жената. Но нямаше да й ги предаде за някакви си скапани сто бона. Ако те бяха връзката със статуетките, щяха да му обяснят всичко подробно. А когато той се сдобиеше с орисниците, Анита щеше да му плати скъпо.

После можеше да я очисти така, както тя се бе отървала от онзи задник Дубровски. Точно преди да скочи в самолета за Рио.

Анита остана до бюрото си и прегледа съобщенията си. За развлечение, накъса онези, свързани с полицията, на малки парченца. Все пак разследването на убийства и обири не й влизаше в работата.

Възнамеряваше да се свърже скоро със застрахователите. Очакваше, че ще й доставят чека за щетите веднага. Ако имаха нужда от напомняне, тя с лекота можеше да прехвърли огромните си годишни вноски някъде другаде.

Звънна се два пъти. Тя наруга смотаните си и прекалено добре платени слуги, преди да си спомни, че ги бе освободила за останалата част от деня.

Анита въздъхна, раздразнена от мисълта, че трябва да върши всичко сама, и отиде до вратата. Не се зарадва, когато видя двамата детективи, застанали отпред, но след като обмисли внимателно възможностите си, им отвори.

— Господа, едва не ме изпуснахте.

Лу Гилбърт кимна.

— Госпожице Гай. Можем ли да влезем?

— Моментът наистина не е подходящ. Току-що се върнах от презокеанско пътуване и съм доста изморена.

— Но се готвехте да излезете? Казахте, че едва не сме ви изпуснали.

— Едва не ме изпуснахте, защото възнамерявах да си легна — отвърна тя и залепи изкуствена усмивка на лицето си.

— Тогава няма да ви отнемем много време.

— Добре — кимна тя и отстъпи назад, за да им направи път. — Не знаех, че работите с… Съжалявам, забравих името ви.

— Детектив Робинс.

— Разбира се. Не знаех, че работите заедно с детектив Робинс по обира, детектив Гилбърт.

— Понякога случаите се преплитат.

— Предполагам, че е така. Разбира се, радвам се, че двама детективи са се заели с моя проблем. Моля, седнете. За съжаление, отпратих слугите, тъй като имах нужда от тишина и усамотение, но съм сигурна, че мога да ви предложа по едно кафе, ако искате.

— Благодаря, няма нужда — отговори Лу и седна. — Споменахте, че току-що сте се върнала от пътуване? Преди обира ли го бяхте планирала?

— Не, наложи се неочаквано да замина.

— През океана?

— Да — спокойно отговори тя и кръстоса крака елегантно. — Атина.

— Сигурно е страхотно. Всички онези древни храмове. Как се казваше питието им? О, да. Узо. Веднъж пих от него на една сватба. Много интересен вкус.

— И аз така съм чувала. Но за съжаление, пътуването ми беше делово и нямах време за храмове и узо.

— Сигурно ви е било неприятно да се отдалечите оттук веднага след взлома — намеси се Боб. — Обикновено вие лично ли пътувате по работа?

— Зависи.

Анита си помисли, че тонът му не й харесваше. Ни най-малко. Когато тази история приключеше, щеше да си поговори с началника му по въпроса.

— Извинете, може ли да говорим по същество? — попита тя.

— Опитвахме се да се свържем с вас. Разследването се затруднява, когато жертвата изчезне нанякъде.

— Както вече ви казах, пътуването ми беше спешно и неочаквано. А и бездруго дадох на детектив Гилбърт цялата информация, с която разполагах. Предполагам, че вие и застрахователната компания ще се справите с останалото.

— Попълнила сте иска си?

— Оставих документацията на секретарката си, преди да замина. Тя ме увери, че я е изпратила. Имате ли вече идея кой е проникнал в сградата ми?

— Разследването е в пълен ход. Госпожице Гай, знаете ли нещо за трите орисници?

Анита се вторачи в него безмълвно. Очите й се разшириха.

— Разбира се. Те са легенда в моята работа. Защо?

— Получихме информация, че крадците са се стремили към тях. Но вие не сте вписала никакви сребърни статуетки в иска си.

— Информация? От кого?

— Анонимна, но възнамеряваме да проверим всички следи в този случай. Не видях нищо, което да отговаря на описанието на тези статуетки в списъка ви.

— Не можете да видите, защото не притежавам подобно нещо, детектив. Ако го имах, уверявам ви, че щях да съм го заключила в сейф. За съжаление, едната е била загубена заедно със собственика си при потъването на „Лузитания“. Що се отнася до другите две… никой не може да потвърди дали съществуват.