Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

А сега, за да се възнагради, се наслаждаваше на чаша студено питие на сенчестата маса до искрящия басейн в къщата на Никос.

Макар да я запозна с много колекционери, Стефан не й помагаше толкова, колкото се бе надявала.

Анита отпи от ледения коктейл и си помисли, че Стефан все пак бе гостоприемен. Той и скучната му жена я бяха приветствали с отворени обятия. При други обстоятелства вероятно щеше да се наслаждава на времето, прекарано във великолепната бяла къща на хълма над Атина с безкрайните й градини, армията от слуги и прохладните сенчести дворове.

Беше много приятно да се изтягаш на дебелите възглавници до проблясващия басейн, пълнен от фонтан със статуята на Афродита, да разглеждаш високите дървета и пъстрите цветя под яркосиньото небе и да знаеш, че само да повдигнеш пръст и всичките ти желания ще бъдат изпълнени.

Истинското богатство и привилегии се проявяваха в това, че нямаше нужда да се занимаваш с нищо, освен с моментните си капризи.

А това беше амбицията на живота й.

Вероятно вече можеше да планира да уреди и своя живот по този начин. След като се сдобиеше и с останалите статуетки, а тя бе убедена, че ще успее, можеше да си помисли за частично оттегляне. И бездруго нямаше да е лесно да открие и продаде трите орисници. „Морнингсайд“ вече нямаше да й е нужен.

Но май Италия бе по-подходяща за нея. Елегантна вила в Тоскана, където да живее в лукс. Разбира се, щеше да запази къщата в Ню Йорк. Щеше да прекарва там по няколко месеца всяка година. Да пазарува, да се събира с хора и да посреща гости. И да се наслаждава на завистта на хората.

Щеше да дава интервюта. Но след първоначалното внимание на медиите, щеше да се оттегли. Булото на мистерията щеше да е тънко, а тя щеше да го вдига, когато си пожелае и всички да се втурват въодушевено към нея.

За съжаление, щеше да се наложи да продаде „Морнингсайд“. И да събере плодовете, които й се полагаха след дванадесет скучни години брак.

Това бе животът, за който бе родена. Анита се излегна удобно на шезлонга и затвори очи. Потъна в мечти за слава и огромно богатство.

Беше си го заслужила.

Щеше да намери противната Клио Толивър и да премахне тази пречка от пътя си. Беше само въпрос на време. Клио не можеше вечно да се крие. Е, Стефан й бе помогнал поне в ролята на преводач из магазините, където разпитваше за малката сребърна статуетка и брюнетката.

Толивър обикаляше неуморно из града. Според продавачите, Анита я бе изпуснала на два пъти за по-малко от час.

А това означаваше, че Анита се приближава към нея. Как въобще онази курва можеше да си въобразява, че ще надхитри Анита Гай?

Клио Толивър допускаше огромна грешка.

— Анита?

Унесена във фантазиите си, Анита свали слънчевите си очила и се усмихна на Стефан.

— Здрасти. Прекрасна вечер, нали?

— Идеална. Реших, че имаш нужда от свежо питие и някаква закуска — каза Стефан, като махна към таблата с плодове и сирене, която прислужникът оставяше на масата, а после й подаде нова мимоза.

— С удоволствие, благодаря. Надявам се, ще се присъединиш към мен.

— Разбира се.

Сребристата му коса проблесна на слънцето, когато Стефан се настани на шезлонга до нея.

Ръцете му бяха загорели и мускулести, тялото му — в отлична форма, а лицето — доста интересно. И при най-скромна оценка Стефан струваше сто и двадесет милиона.

Ако Анита си търсеше нов съпруг, той щеше да е първият, към когото да се насочи.

— Стефан, искам отново да ти благодаря за помощта. Достатъчно лошо е, че се възползвах от гостоприемството ти, а отнемам и ужасно много от времето ти. Знам колко е зает човек с твоето положение.

— Моля те — небрежно махна той и вдигна чашата си.

— За мен е удоволствие. А и търсенето на съкровища е вълнуващо. Тези неща ме карат да се чувствам отново млад.

— О, сякаш не си.

Анита се наведе към него и му предложи чудесна гледка към пищните си гърди, едва прикрити от тънкия бански. Е, можеше и да не си търси съпруг, но нямаше нищо против един добър любовник.

— Ти си изключително привлекателен, жизнен мъж в разцвета на силите си. Ако не беше жена ти… — Тя замълча за момент, като го погали по ръката и очите й проблеснаха. — Аз самата щях да се втурна към теб.

— Ласкаеш ме.

Студена и безсрамна кучка, помисли си той и отново изпита съжаление към добрия си приятел, който не бе прозрял истината за това същество.

— Ни най-малко. Също като с вината, аз предпочитам мъже на определена възраст. Надявам се, че един ден ще мога да ти се отплатя за любезността.