Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Не чак толкова. Просто добре изпълнявам указания.

— Скромността е чудесно нещо — отбеляза Айлин, като си наля още чай. — Но когато не е на място и не отразява действителността, тогава е безсмислена. Ти намери начин да откриеш финансова информация за онази жена.

— Всъщност, приятелката ми… Да — бързо каза Тия, когато забеляза повдигнатите вежди на Айлин. — Намерих начин.

— И знаеш колко можеш да искаш от нея за орисниците.

— Не сме решили точно, но мислех…

— Това момиче винаги ли се притеснява да си каже мнението? — попита Айлин Мълаки.

— Не толкова много, колкото преди, но ти я изнервяш.

Тия се изчерви и изпъна рамене.

— Ликвидността й е петнадесет милиона. Всъщност двадесет, но това изисква значително време и усложнения, затова петнадесет е по-добре. Помислих си, че трябва да поискаме десет. Разбира се, орисниците струват много повече. Тя ще знае, че с малко работа и проучвания може да ги продаде на подходящия колекционер за поне два пъти повече, отколкото е вложила. Баща ми спомена, че би предложил десет милиона. Като делова жена, тя ще разсъждава по същия начин.

— Разумно — кимна Айлин. — Сега трябва да помислите как да я накарате да се раздели с толкова много пари, без да й дадете орисниците. Тя трябва да бъде обвинена в измама на застрахователната компания, а после да бъде арестувана за убийство. А когато това приключи, можем да започнем да планираме сватбата и да се върнем към работата в „Съливан Турс“ — каза тя на Мълаки. — Братовчедите ви се справят много добре, но все пак и ние трябва да си вършим работата.

— Ще издържим още малко, мамо — увери я Мълаки.

— Ако не вярвах в това, нямаше да съм тук. Също както вярвам, че групата ви ще измисли идеално разрешение на въпроса. Все пак стигнахте дотук. А като говорим за това, не е ли време някой да ми покаже орисниците?

— Харесвам майка ти.

Мълаки се усмихна весело, докато наблюдаваше как Тия оправя леглото.

— Тя те ужасява.

— Малко — отвърна тя и по навик включи малката машинка за шумове на нощното шкафче.

Тия се отдалечи, за да настрои въздушния филтър в спалнята и Мълаки изключи машинката както правеше всяка нощ. Тя никога не забелязваше.

— Ребека толкова се зарадва, когато я видя. Беше чудесно от страна на Джак да доведе майка ви тук.

Тия влезе в банята и свали противоалергичния си грим с противоалергично тоалетно мляко.

— За теб също беше приятна изненада — добави тя, когато Мълаки застана до вратата. — Сигурна съм, че ти е липсвала.

— Така е — отговори той и си помисли колко обичаше да наблюдава красивото и сладко лице на Тия. — Нали знаеш какво казват за ирландските мъже?

— Не. Какво?

— Може да са пияници или бунтовници, побойници или поети. Но до един обичат майките си.

Тия се засмя леко и отвъртя капачката на крема си.

— Ти не си нито едно от тези неща.

— Каква обида. Мога да пия и да се бия наравно с другите. А и у мен има нещо бунтовническо. А… искаш ли поезия, Тия?

— Не знам. Никога не са ми задавали такъв въпрос.

— Искаш да ти рецитирам или да измисля нещо?

Искаше й се да се усмихне, беше сигурна, че може да го направи, но не успя.

— Не го прави.

— Какво?

Объркан и леко разтревожен, той пристъпи към нея, а тя се отдръпна.

— Няма да те затруднявам.

— Това е чудесно — предпазливо каза той. — Защо плачеш?

— Не плача.

Тия ококори очи с надеждата, че ако не мига, сълзите й няма да потекат.

— Няма да плача. Ще бъда разумна и разбираща както винаги — каза тя и остави крема на плота с рязко движение.

— Май трябва да ми кажеш по отношение на какво ще си разумна и разбираща.

— Не ми се присмивай.

— Не ти се присмивам. Скъпа… — той се протегна към нея, но тя го плесна по ръката.

— Не ме наричай така и не ме докосвай — каза Тия и се върна в банята.

— Да не те наричам скъпа и да не те докосвам. Няма да плачеш и ще бъдеш разумна и разбираща — каза Мълаки и притисна пръсти към окото си, което потрепери нервно. — Поне ми подскажи за какво става дума.

— Почти свършихме. Знам това и ще си изпълня задачата. Това е единственото важно нещо, което съм направила в живота си, и няма да го оставя недовършено.

— Не е единственото важно нещо, което си направила.

— Не ме успокоявай, Мълаки.

— Не те успокоявам. И не възнамерявам да стоя тук и да споря, без да имам представа за какво споря. Господи, получавам едно от твоите главоболия — изстена той и разтърка лицето си. — Тия, какво има?