Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Джак обаче бързо протегна ръка и я стисна за китката.

— Това е от династия Хан. Продължавай с възглавниците.

— Та както казвах — продължи Мълаки, — знам, че парите не са проблем за теб, но искам да ти обясня, че сестра ми няма да дойде при теб с празни джобове. Тя притежава четвърт от семейния бизнес, който върви доста добре. Независимо дали ще реши да продължи да работи активно в него, четвъртинката си остава нейна. Освен това има дял в сегашната ни работа.

— Парите нямат значение.

— За нас имат — поправи го Мълаки. — За Ребека също — кимна той към сестра си.

— Може пък и да не си съвсем без мозък — усмихна му се тя.

— Видях какви са отношенията ви и се радвам. Въпреки всичките й недостатъци, а те са безброй, ние я обичаме и искаме да е щастлива. Що се отнася до бизнеса на семейство Съливан, добре дошъл си, ако искаш да вземеш участие в него.

— Добре казано, Мъл — обади се Гидиън, като седна на облегалката на креслото и вдигна чашата си за тост. — Татко щеше да се зарадва много. Е, Джак, добре дошъл в семейството.

— Благодаря. Не знам много за корабчетата, но с удоволствие бих научил повече.

— Е, добре — ухили се Ребека на братята си. — Аз съм най-подходящият човек, който да те научи.

— Ще поговорим за това — потупа я Джак по коляното и стана. — Трябва да свърша няколко неща и имам нужда от малко помощ — обърна се той към другите мъже.

— Ако вие тримата отивате да се забавлявате, аз ще направя същото. Ще взема Клио и Тия и ще отидем да разгледаме сватбените рокли. Споменах ли, че искам голяма сватба?

Джак се закова на мястото си.

— Дай определение за голяма.

— Не си губи времето — посъветва го Гидиън. — Виж блясъка в очите й.

Блясъкът все още бе в очите на Ребека три часа по-късно, когато се върна, натоварена с булчински списания, книжка за планиране на сватби, подарък от Тия и секси нощничка — подарък от Клио.

— Все пак смятам, че лилиите са подходящи за приема.

— Точно така — отвърна Клио и намигна на Тия. Вече не ги използват само за погребения.

— Букетите от диви цветя бяха очарователни — каза Тия. — Не мога да повярвам, че прекарах толкова време в цветарски магазин, а синусите ми останаха чисти. Май алергията ми отшумява.

— Какви са тези червени петна по лицето ти? — попита Клио, после се заля в смях, когато Тия се ококори. — Шегувам се. Само се шегувам.

— Не мисля, че това е смешно — извика Тия и се втурна към огледалото, където внимателно огледа лицето си за следи от обриви. — Никак не е смешно.

— Просиш си го с вечните си опасения от реакции на това и онова — каза Ребека, после хвърли поглед към спалнята.

Торбите й паднаха на пода и тя се втурна напред.

— Мамо!

— Ето го моето момиче — хвана я Айлин и я прегърна здраво. — Моето красиво момиче.

— Мамо, какво правиш тук? Как пристигна? О, толкова ми липсваше!

— Разопаковам си нещата, след като преди малко слязох от самолета. Ти също ми липсваше. Чакай да те погледна — каза Айлин, като се взря в лицето й. — Щастлива си, нали?

— Да. Много щастлива.

— Знаех си, че той ще бъде твой. Още когато го доведе у дома на чай.

Тя въздъхна и притисна устни към челото на Ребека.

— А сега ме представи на приятелките си, за които вече съм чула толкова много от момчетата.

— Тия и Клио. Майка ми, Айлин Съливан.

— Радвам се да се запознаем, госпожо Съливан.

Майката на Мълаки, помисли си Тия и се паникьоса.

— Надявам се, че полетът ви е бил лек.

— Чувствах се като кралица в първа класа.

— Да, но полетът все пак е дълъг — каза Клио неловко и дръпна Тия за ръкава. — Ще ви оставим да си починете. Да се видите с Ребека.

— Не, няма — приятелски се усмихна Айлин, която вече бе взела решение. — Ще пийнем по един чай и ще си поприказваме. Момчетата са долу и се занимават с нещо, така че ще се възползваме от времето. Такъв голям и хубав апартамент — добави тя и се огледа наоколо. — Сигурно има къде да си направим чай.

— Аз ще го направя — бързо предложи Тия.

— Ще ти помогна — скочи Клио и двете влязоха в кухнята. — И за какво ще си говорим сега? — изсъска тя. — О, здравейте, госпожо Съливан. Трябва да ви кажем, че с голяма радост чукаме синовете ви, когато не сме заети с проникване с взлом някъде.

— О, Господи! О, Господи! — изстена Тия и стисна главата си. — За какво дойдохме тук?

— За чая.

— Точно така. Забравих. Добре.

Тия отвори два шкафа, преди да си спомни къде самата тя бе прибрала чая.

— Е, тя сигурно знае.