Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Така е — съгласи се Джак. — Ако изпълним остатъка от плана си, ще я съсипем финансово и може би ще я накараме да допусне грешка, която да я скапе окончателно. Но има доста „ако“.

— Хм — вдигна Тия ръка. — Мелеагър бил само на една седмица, когато орисниците предсказали, че той ще умре, след като една главня от огнището на майка му догори. Трите сестри определили съдбата му. Клото казала, че ще е благороден, Лахезис добавила, че ще е смел. А Атропа погледнала бебето и казала, че ще живее, докато главнята не изгори.

— Не загрявам — започна Клио.

— Остави я да довърши — промърмори Гидиън.

— Нали разбирате, майката на Мелеагър скрила главнята в един шкаф, за да запази бебето си. Синът й щял да живее и да е в безопасност, докато главнята не изгори. И така синът пораснал и станал мъж. После убил братята на майка си. Разгневена и обезумяла от мъка, майка му извадила главнята от шкафа и я изгорила. И Мелеагър умрял. А тя загубила сина си, тъй като искала да отмъсти за братята си.

— Добре. Мики ми е като брат, макар че онази кучка със сигурност не може да се приеме за мое бебе. Е, и?

— Работата е там — нежно каза Тия, — че отмъщението никога не е безплатно. И никога не връща загубеното. Ако продължим напред само заради отмъщението, цената може да се окаже прекалено висока.

Клио стана и както Тия бе постъпила преди малко, обиколи масата, където стояха орисниците.

— Мики беше мой приятел. Гидиън едва го познаваше, а вие въобще не го познавахте.

— Но познаваме теб, Клио — тихо каза Ребека.

— Добре. Няма да стоя тук и да се преструвам, че не искам отмъщение. А и съм готова да си платя за това. Както казах още първия път, когато се събрахме у Тия, държа на думата си. И сега искам отмъщението още по-силно. Да, имаме статуетките и сме богати. Голям праз! — Тя се обърна с гръб към тях. — Ако хората отстъпват от правилата и не застават до приятеля си, когато работата загрубее, какъв е проклетият смисъл? Ако някой от вас не иска да бъде въвлечен в това, няма проблеми. Няма да се сърдя, особено след всичко, което преживяхме заедно. Но аз не съм свършила. Няма да спра, докато не видя как Анита седи в килията си и проклина името ми.

Мълаки погледна брат си и кимна. После сложи ръка на рамото на Тия.

— Скъпа, историята, която разказа, има и друго значение.

— Да. Изборът определя съдбата — кимна тя, като се надигна и отиде до Клио. — Човешките съдби се преплитат. Блъскат се и отскачат. Всички трябва да се опитаме да направим най-доброто и да изпредем нишката докрай. Не мисля, че справедливостта е безплатна, но ще направим така, че да си заслужава цената.

— Добре — кимна Клио и очите й се замъглиха от сълзи. — Трябва да…

Тя сви рамене безпомощно и бързо излезе от стаята.

— Не, позволи на мен — каза Тия, когато Гидиън се надигна. — Аз също имам нужда да си поплача малко.

Тия забърза след Клио, а Мълаки се протегна към бирата си.

— След като решихме този проблем, ще повдигна още един въпрос. По-личен — каза той и отпи щедра глътка, за да навлажни гърлото си. — Втората част от разговора, който водихме преди — обърна се той към Джак. — Е, добре. Като глава на семейството…

— Глава на семейството? — изсмя се Ребека. — Друг път. Мама е главата на семейството.

— Но не е тук, нали? — отвърна Мълаки, раздразнен, че са го прекъснали. — А аз съм най-големият, така че се пада на мен да се заема с това.

— Това е моят годеж и въобще не те засяга.

— Млъкни за пет минути, по дяволите!

— Ще си взема още една бира — реши Гидиън. — Май ще се позабавляваме.

— Не ми казвай да си затварям устата, надута безмозъчна маймуно!

— Можех да направя това в твое отсъствие — напомни й Мълаки, а хладният му тон предупреди за надигаща се ярост. — И да си спестя обидите. А сега ще поговоря с Джак.

— Ще поговориш с Джак, така ли? А аз ще седя със скръстени ръце и скромно сведена глава? — извика Ребека и го замери с възглавница.

— Ти въобще не знаеш значението на думата „скромност“ — отвърна Мълаки и й метна обратно възглавницата. — След като кажа онова, което мисля, можеш и ти да говориш. Но аз ще съм първи, по дяволите!

— Ребека — спря я Джак, когато тя оголи зъби. — Защо не изчакаш Мълаки да свърши, преди да беснееш?

— Благодаря ти, Джак. Първо, трябва да ти кажа, че те съжалявам от сърце за живота, който ще водиш с тази проклета жена с лоши маниери и див темперамент — каза Мълаки и присви очи, когато сестра му се протегна към нефритената купа на масичката за кафе.