Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Точно днес не би трябвало да си тъжна — придърпа я той и погали лъскавата й коса. — Свършихме по-голямата част от работата и скоро ще я приключим напълно.

— Не съм тъжна. Но се чудя какво ще стане, когато свършим.

— Тогава шарката ще се промени — отвърна Мълаки и потърка буза в главата й. — Има нещо, което трябваше да ти кажа още преди. Нещо, което трябваше да изясня отдавна.

Тя се подготви да го изслуша и затвори очи. Вратата на асансьора се отвори.

— Добре, разделяйте се. Носим запасите — каза натоварената с пазарски чанти Клио, като влезе в апартамента пред Гидиън. — Джак и Ребека идват насам. Той има информация за Анита.

— Пристигнала навреме — докладва Джак. — Била закарана в дома на Стефан Никос. Стефан беше приятел и клиент на Пол Морнингсайд. Той и жена му са известни с колекцията си от произведения на изкуството и антики, както и с благотворителната си дейност. Също и с гостоприемството си.

— Зехтин, нали? — попита Ребека, като вдигна една от маслините в чинията си и се вгледа в нея. — Чела съм за него в „Пари“ и „Тайм“. Къпе се в зехтин. Странно, че такава дреболия може да направи един човек толкова богат.

— Маслинови гори — потвърди Джак. — Лозя и продукти от двете. Има къщи в Атина, на остров Корфу, апартамент в Париж и хижа в Алпите — добави той и хапна едра маслина. — И всичките му къщи са с охрана компания „Бърдит“.

— Дълги ръце имаш, Джак — отбеляза Мълаки.

— Достатъчно дълги. Говорих със Стефан миналата седмица, след като Тия пося семенцето за Атина.

— Можеше да ни кажеш — обади се Ребека и смушка Тия.

— Не знаех дали семенцето ще покълне. Както вече ви казах, той беше приятел на Морнингсайд. Но не харесва вдовицата му. А мен — бавно се ухили Джак, — мен харесва. Достатъчно, за да ми направи услуга. Развеселен е от идеята да скрои номер на Анита. Ще я държи заета няколко дни със слухове за Лахезис и за високата, сексапилна брюнетка, която издирва статуетката.

— Така ли? Гърция харесва ли ми? — обади се Клио.

— Справяш се добре — каза й Джак. — Но нямаш много време за разглеждане на забележителности.

— Е, винаги има и следващ път.

— Разполагаме с една седмица — изчисли Мълаки. — За да се завърти колелото и всичко да се включи в играта.

Той замълча за момент и огледа лицата около себе си.

— Това трябва да се каже и може би е по-добре да се каже сега. Можем да спрем там, където сме. Имаме трите орисници.

Клио скочи от мястото си.

— Анита не си е платила.

— Чакай малко, изслушай ме. Имаме онова, което тя иска. Онова, което открадна. Онова, заради което уби. И не сме наранили никого. Освен това, усложнихме живота й с фалшифицирания иск за застрахователната компания и с преместването на предметите от „Морнингсайд“ в личния й сейф.

— Тя вече беше извършила измама с иска — отбеляза Гидиън. — Ние само повишихме залозите. Никой не ни гарантира, че Анита няма да се измъкне.

Той сложи ръка на бедрото на Клио и усети напрегнатите й мускули.

— Няма гаранция за нищо — отговори Мълаки. — Но можем да сме сигурни, че няма да се измъкне лесно. Особено след като предметите са прибрани в сейфа в библиотеката й. А и Джак сподели доста неща с приятеля си от полицията. Твърде възможно е системата да заработи, дори и ако не се месим повече.

— Лу ще се заеме сериозно — каза Джак и набоде няколко макарона. — Записите от охранителните камери ще покажат, че предметите, вписани в иска й, са били на мястото си след опита за взлом. Животът й определено няма да прилича на пикник, след като Лу се вкопчи в нея като булдог. А и следователят от застрахователната компания ще погледне с подозрение иск за над два милиона долара.

— Но тя може да се отърве само с глоба или общественополезен труд. Аз…

Джак вдигна вилицата си, за да спре гневните думи на Клио.

— Само си представи как Анита готви супа и я поднася на бездомниците в приюта. Не е лошо. Но не е достатъчно за измама за седемцифрена сума. Но все пак, ако искаме да я съсипем напълно, Боб трябва да я свърже с Дубровски. Ако не успее, няма да може да я свърже с убийството му, нито с убийството на приятеля на Клио.

— И тя ще се изплъзне — горчиво каза Клио.

— Да, но тя и бездруго може да се изплъзне. Мъл говореше точно за това. С онова, което направихме, Анита ще пострада заради застрахователния иск, ще полежи известно време в затвора, а лъскавият й образ на вдовица от висшето общество ще бъде опетнен.

— Понякога — каза Тия и всички приковаха очи в нея, — подобна лоша реклама се отразява добре.