Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Не знам. Вероятно ще се помотая без работа известно време — отговори тя и отхапа от шоколада. — Може да си отворя собствен клуб или училище по танци. Нещо, което да не ми пречи да се явявам на прослушвания. Но единственото, за което мога да мисля в момента, е да накараме Анита да си плати за Мики.

— Сложихме добро начало.

— Да. Той страхотно би се изкефил на това. Джак?

— Да.

— Ами ако не е там? Ако я е взела със себе си или нещо подобно?

— Тогава се захващаме с план Б.

— Какъв е той?

— Ще те уведомя, когато опрем до него.

Джак чу гласа на Мълаки в слушалките си и й съобщи:

— Тя е във въздуха.

— Завеса — тържествено каза Клио и скочи от буса.

— Искаш ли отново да преговорим всичко? Плана, сигналите?

— Не, знам всичко.

— В момента в къщата има двама души — напомни й той. — Двама прислужници, които живеят там. Трябва да сме много тихи.

— Аз съм като котка, не се тревожи. Мислиш ли, че това е рекорд?

— Кое?

— Да проникнеш едно след друго на две места. Три влизания с взлом само за двадесет и четири часа. При това, без да откраднем нищо.

— Ще вземем орисницата.

— Да, но тя и бездруго принадлежи на Мъл и Тия. Така че не се брои. Мисля, че бихме могли да влезем в „Гинес“.

— Мечтая си за това цял живот.

Обиколиха веднъж къщата. На втория етаж не светеше.

— Струва ми се, че вече са се оттеглили. Помещенията за слугите за в южния ъгъл на къщата.

— Иконом и икономка. Мислиш ли, че се забавляват в леглото, докато господарката я няма?

Джак се почеса по брадата.

— Предпочитам да не оставям тази картина да ми се настанява в главата. Отиваме към източната част до терасата на спалнята. Ще бъдем изложени на показ след петнадесет секунди.

— Нужно е нещо по-сериозно, за да разтърсиш една бивша стриптийзьорка, приятел.

— Хей, вероятно можеш да изпълниш номера си на ергенското ми парти — каза той и се ухили, когато чу коментара на Ребека в слушалките си. — Или пък ще минем без него. Любов моя? Изключи алармите.

След сигнала на Ребека, Джак хвана Клио за ръката и я дръпна в сянката на къщата.

Закачиха въжетата с ремъците, изкачиха се отстрани на къщата, прехвърлиха се през каменния парапет и клекнаха на терасата, преди да проговорят отново.

Джак махна с ръка на Клио да оправи екипировката им и тръгна като рак заднешком към вратата на терасата.

— Изключи ключалките на източната тераса на второ ниво — тихо каза той в микрофона.

Изчака да чуе щракането на ключалките, после се надигна и се приближи към вратата.

Извади малка кутийка от джоба си и си избра шперц.

— Обзалагам се, че не са те учили на това в училището за охранители — промърмори Клио.

— Ще се изненадаш.

Той се справи с ключалката, отвори вратата и изчака Клио да влезе вътре, преди да я заключи отново.

После си помисли, че добър следовател би забелязал следите, но не вярваше, че ще се стигне дотам.

— „Обсешън“ 2 2 Мания (англ.) — Б.пр. — каза Клио, като подуши въздуха. — Парфюмът на Анита. Подходящ за нея, нали?

— Заключи вратите. Коридорът е право напред. Банята — вляво.

Клио тръгна внимателно в тъмнината и продължи да си мърмори под нос.

— Трябва ли да те питам откъде знаеш толкова много за спалнята й?

— Професионална информация.

След като вратите бяха заключени, той тръгна направо към дрешника.

— Мили боже, по-голям е от стария ми апартамент! — възкликна Клио и докосна ръкава на сако, когато влезе вътре. — Не е лошо. Мислиш ли, че Анита ще забележи, ако гепя някои неща? Трябва да си подновя гардероба.

— Не сме тук на пазар.

— Хей, пазаруването е единственото нещо, в което наистина ме бива — ухили се Клио и грабна чифт обувки от змийска кожа от рафта. — Моят размер. Това е съдба.

— Тук сме, за да вършим работа, Клио.

— Добре, добре — отвърна тя, но пъхна обувките в раницата си, преди да коленичи и да отвори комплекта е инструментите.

Джак отвори панела към сейфа и включи портативния си компютър към таблото на алармата.

— Рано или късно, тя ще се усети, че ти си единственият, който може да свърши тази работа — отбеляза Клио. — И ще ти бъде ужасно ядосана.

— Да. Треперя от страх — отвърна Джак в момента, когато на екрана се появиха първите две числа от комбинацията от седем. — С колко време разполагаме?

— Четири минути и двайсет секунди. Движим се по график.

Докато чакаше, Клио огледа костюмите на Анита.

— Не си падам по тези дамски дрехи, но това е кашмир. Обзалагам се, че страхотно ще отива на Тия.