Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Не, не съжаляваше за нищо.

— Хайде да потанцуваме — каза Клио.

Тия се настани пред клавиатурата, а Мълаки поддържаше комуникацията. Джак и Ребека седнаха отпред, а Клио се отпусна и се заслуша в „Куин“, които гърмяха в слушалките й.

— Не знам как успява да го постигне — промърмори Тия. — Имам предвид, да си почива по този начин.

Мълаки хвърли поглед през рамо към Клио, която седеше със затворени очи и поклащаше тяло в ритъм с музиката.

— Съхранява енергията си. Ще се нуждае от нея по-късно.

Той натисна едно копче и заговори по радиостанцията с Ребека.

— Гидиън каза, че движението по „Ван Уик“ било натоварено. Все още следи нашите хора, но вече се движат доста бавно.

— Чудесно. Вече сме почти на паркинга.

— Внимавай, скъпа.

— О, ще внимавам. Дори ще бъда добра. Край.

Ребека прибра радиостанцията в калъфа на колана си. Тя съхраняваше енергията си по свой собствен начин. Джак отби на паркинга, а тя преговори наум всеки етап от задачата си.

Когато излезе от буса, Ребека се приближи до Джак и той й протегна ръка.

— Да си държим ръцете, докато се връщаме на местопрестъплението — въздъхна тя. — Толкова е романтично.

— Нервна ли си? — попита я той.

— По-скоро напрегната. А това е хубаво.

— Не бързай. Искаме да минем през този етап бързо, но имаме време да си свършим работата добре.

— Ти си изпълни своята задача, а аз ще се погрижа за моята.

Двамата тръгнаха към предния вход на „Морнингсайд“. Джак небрежно набра новия код, който бе програмирал, после извади ключовете си. Алармената система се изключи.

— Чисти сме — тихо каза той и отключи вратата. Влязоха вътре, той заключи отново и включи външните аларми.

— Вътре сме. Тръгвай — каза той, но Ребека вече се носеше по стълбите нагоре.

Водена от светлината на фенерчето си, тя се втурна към кабинета на Анита. Извади ключа от джоба си и с надеждата, че двамата с Джак бяха успели да блокират алармите, отключи вратата.

Дръпна завесите на прозорците, които гледаха към „Медисън“, запали настолната лампа и седна пред компютъра на Анита, като потъркваше ръце.

— Хайде, готин, нека да правим любов.

На долния етаж, Джак настрои системата. Тя щеше да заработи идеално, след като двамата с Ребека изчезнеха оттук. Докато работеше, той слушаше Мълаки в слушалките си.

— На летището са. Тя е оставена до бордюра. Гидиън търси къде да паркира. Ще я пипне отново вътре. Как върви при вас?

— Действаме. Дай ми Тия. Искам да направя първата проверка.

— Ето я — отвърна Мълаки и й подаде слушалките.

— Джак?

— Давам ти първия код. Вкарай го.

Зад нея, Клио се прозя, свали слушалките си и попита:

— Всичко наред ли е?

Седнала пред клавиатурата, Ребека проникна с лекота в компютъра на Анита и си помисли доволно, че защитата на проклетата кучка беше жалка. Проста парола, с която човек можеше да се справи без проблеми. Тя намери бързо изготвения за застрахователната компания документ. Отвори го и прочете инвентарния списък и оплакването на Анита.

— Тц-тц. Вписали сме неверни данни, а? Но толкова скромно? Е, ще оправим това.

Тя извади от джоба си списъка, който бяха приготвили Тия и Джак.

Докато подправяше документа, чу гласа на Мълаки в ушите си.

— Настигна я. Тъкмо влизала в чакалнята на първа класа. Има още час и петнадесет минути до полета й.

— Вече съм във файла. Чудя се какво, по дяволите, е период Нара и защо някаква таблична от същия период струва невероятна сума. Джак, можеш да провериш това заедно с фигурката Чипарус. Ще махнеш ли микрофоните?

— Ще ги махна. Вкарай ги в системата.

— Не забравяй и бръмбарите, които Тия сложи.

— Действам по въпроса. Стой спокойно. Тия, приготви се за следващия код.

След петдесет минути, Ребека приключи с подробното описание на предметите, които Тия бе подбрала по време на лутането си из „Морнингсайд“, после настрои датата и часа на компютъра, за да изглежда, че работата е била свършена по-рано през деня.

По време, за което, благодарение на микрофона под стола й, бяха сигурни, че Анита е била сама в кабинета си.

След като отпечата документа, Ребека разкърши пръсти, после подписа формуляра с великолепен фалшификат на подписа на Анита. Сложи му дата, после написа подробен списък с нареждания за секретарката й.

Настрои отново часовника, спря компютъра, прибра бръмбара на Тия в чантата си и дръпна завесите, когато чу, че Джак се качва по стълбите.

— Готови сме.

— Нова проверка — нареди той и я накара да завърти очи.